На татко

Изпратиха те старите приятели,
последен жест за обич са цветята им,
а болката отляво,до гърдите,
заседналото камъче във гърлото,
заплитат на съмненията преждата,
че някой друг дошли са да изпратят
във тази тъжна за душите вечер.
А ти си седнал кротко до вратата,
с цигара недопушена в ръка.
От дима лютив са вадичките мокри
по лицата-
не са сълзи...
И обещанието да не плача
пристъпих в слабостта на дъщеря.