Както през повечето вечери в салууна “ Н” цареше приятелска атмосфера,ала барманът Терънс изпитваше някакво смътно безпокойство,че тази вечер няма да е като другите.
Той хвърли поглед към клиентите.На бара “Ледената кралица” и” Огнената” говореха нещо и се смееха тихичко.В ъгъла шахматистите “Кнайт” и”Даскала” разпалено обсъждаха ходовете си.Останалите мирно си пиеха уискито и надаваха по едно ухо към джубокса,от който се носеше фънк.Въпреки това предчувствието му се задълбочаваше все повече,за да го подтисне Терънс взе една книга и реши да почете.
Остана с книгата в ръка,защото помощник-шерифът Тан дойде да си поръча още едно “Old Tenneessee”,като му изпълни поръчката барманът се замисли дали има връзка между старото Теннеси и старият Тенеси*.
В този момент летящите врати се отвориха с трясък и в бара влетя преподобният Йон ,без да обърне внимание на останалите той се запъти към “Ледената кралица” и изстреля фразата,така че да го чуят всички:
- Какви си ги разправяла оня ден за “Сладоледеният”,че всичко негово било и твое.
“ Ледената” (наричаха я така,защото виждаше всичко виждаше в студени тонове и не можеше да свикне и вижда и топлите тонове за да им се порадва) го погледна, в очите и се отразяваше лека ирония,усмихна се едва забелижимо и му отговори:
-Преподобни,нима си забравил,че ние сключихме договор с него преди години,а ти ни беше свидетел пред хората и Бога-Всичко,което е мое да бъде и негово,а неговото и мое.
За момент настъпи тишина,която беше взривена от репликите на посетитилите.Биджитаун беше малък град и всички се познаваха.
Едни се обявиха в защита на Кралицата, други на преподобният Йон,а трети в защита на “Сладоледеният и Кралицата-в смисъл,че това си е тяхна работа.
Дори Даскала и Кнайт зарязяха шаха за да се включат в настаналата разправия за да кажат и те какво мислят.
Само че в настъпилата суматоха и врява забравиха да попитат Сладоледеният какво мисли той.
Само Терънс гледаше и слушаше врявата и се питаше –Боже,къде изчезна уважението,приятелството,толерантността към чуждите мнения от първите години на Биджитаун.
П.П. както често се случва по тези земи,други ти взимат думата от устата и говорят от твое име ,без да знаят какво си искал да кажеш.
*Уилямс