Аз пак с тоя моя сняг, ама съм малко бясна... Значи, ринах сняг - признавам, за пръв път в живота ми. Досега Жорката е на щатна длъжност "ринач", а аз си живях като примадона. Днес обаче, след като премина бурята - навън стана чистичко като бебешко дупе. А аз, понеже съм примадона, вместо да се хвана за греблото - ах, ух, тичах и снимах през прозорците червени залези (които, междувпрочем, можете да видите вече
качени в албумче After the Storm, подобаващо). Направо фотографка!
После леко се постъмни и фотографката леко се позамисли за утрешния ден...Мисълта й навърза нишката: „хубав залез - вероятно липса на снеговалеж през нощта - ледовита нощ (оцъклено ясна) - евентуално учебен ден на два броя ученика - превоз на учениците: аз с кола - изваждане на кола от гараж - ?!?"
Мдааа, на това място фотографката разбра, че е си е най-обикновена патка. Как ще ч извадя тая кола от тоя гараж? Значи тук по ТВ върви една реклама на Ford Escape - джипче среден размер, и, като всички фордове, и то не става за нищо. Но на рекламата мацка и пич седят в колата в гаража, вдигат ролетната врата на гаража и отвън: 40-50-сантиметрова стена от сняг. Пичът казва: „Е,ще останем при нашите още една нощ..", а мацката, като чува за „нашите", просто дава газ и .... през снега! Той затова е и кръстен ‘Escape' - както всички разбирате, ама аз съм длъжна да преведа, „Бягството" става възможно тъкмо с таз кола-мечта (която между впрочем е приятна на вид, но явно само на външен вид). Дотук добре, но точно в мига, в който мацката пришпорва колата през снежната преграда, отдолу на екрана се появява ситен, дискретен надпис „Do not attempt. Professional stunt" (т.е. Не пробвайте това вие - изпълнява се от професионални каскадьори). Ей тук, на тоз момент, едвам се удържам да затичам до първия салон на Форд и да си купя една шепа от тия джипчета!
Мдааа, да се върна на кристалните си мисли... Ясно, моят джип е направен от някои по-други майстори - ония с дръпнатите очи, дето все ги друсат земетресения, и на рекламите им не пише ‘Do not attempt', но.... аз като примадона, таз каскада не съм я скачала досега. Няма ли да е по-разумно да взема да поразрина стената от сняг пред гаража? Така, да ми е по-лесно.... Жорката е скачал успешно в еднометрови преспи по Лилково с някои негови вископроходими МПС-та, пак от ония с дръпнатите очи, че и друг път ги е капичвал с неуспешна газ в миниатюрен снежец и са го изтегляли само с нает трактор от съседен колхоз
(ако помните едни стари снимки, ама я да сложа аз една-две по-долу)
Но аз съм лице разумно, подредено, аз се дистанцирам от Жорката в това отношение... Откъде да почна сега с това ринене?
Невольооооооо! Невольооооооооооооооооооооооооооооооооо!
Хм, няма я неволята... Стъмва се, вледенява се.... Явно, фотографката-риначка ще трябва да се позапретне. Последно ослушване да не би някой Невол (като да речем, съсед) да се попритече. Не? Ок, сама почвам.
Вадя огромното червено гребло с удобна черна гумирана дръжка - „ммм, удобна е, не може да е толкова трудно" и започвам. Да, определено първите 8-10 гребки са си окей. О, определено ще се справя, какво пък толкова? Да, верно, тежи пустия му сняг и с това грамадничко греблпо загребвам по множко, но пък ей сега ще свърша. Всеки следващ момент. Гаражът е само двоен, не е за 3 коли като на някои съседи - ей сега, за 10-тина минути ще съм свършила. Греб, греб, грееееб, грееееееееееббб, грееббббббббббб.... Тежък, вледенил се сняг. Гадост. Пръхкавият момент катастрофално бързо е отлетял.
Притече се и Калоян на помощ, момче ячко, енергично - заедно къртихме и накрая оправихме 2/3 от площта и...тъкмо бавно умирахме, позапотени и задъхани... и хоп! Хизненада!
Power outage - демек, спряха тока, простичко казано. Бум, тъма..... Ок, ще се топлим на газ и ше си светим с романтични свещи вътре, но вратата на гаража как ще спуснем? Да, някаква идея? С копче става, а копчето токът го мърда. Такива работи... Добре, че Траяна писна яко в тъмното вътре, че разбрахме, че вратата на гаража не е приоритет в момента.
Е, след 3 минути токът милостиво се завърна, Калоян се строполи под душа изнемощял, а аз си казах "Ами, кво толкова, наполовина изчистихме, все ще изляза някак.." После се качих на втория етаж и като погледнах отгоре, изчистили сме леко в зиг-заг, и ще трябва да карам с левите гуми на изчистеното, а с десните отгоре по заледения сняг...
Мда, не звучи обнадеждаваща опция. Верно съм с 4х4 ахтомобил, но чак пък таквиз каскади... Хм, да се върна да позачистя още мъъъничко, само като за 1 бр автомобил да мине? Жоровият и без това е на летището в Денвър, тая вечер в гаража е само моят, става ли така?
Хайде пак: Неволоьооооооо.... ?
Неее, Неволчо вече се къпе след активното стъргане на леда и съответно хвърлянето на тежкия цели тонове сняг на съседна преспа... Ами, да си плюя на маникюрчето и да се потапям, както се казваше в отколешните ми шведски пътеписи.
Този път обаче, тарикатски, излизам през входната врата - гаражната не я пипвам повече, да си стои затворена... Окей, отварям вратата и ... изненадка, снежец е понавял по вратата. Наоколо 20-тина см преспи, нищо. Пред вратата обаче, за да ми е по-весел живота, към 40-50 см добре оформена, леко вкаменена буца, носеща прозвището „снежна пряспа".
Тъкмо усещам прилив на непреодолима омраза към всякави Blog Summits, провеждащи се непрекъснато из всички точки на Щатите (ние и по тая причина живеем в средата - да е лесен достъпа във всички посоки) и отнемащи любими мои риначи за няколко дни, за да рина аз, вместо да си фотографирам на воля.... Та, тъкмо усещам една ненавист да се надига в мен и се пооглеждам дали мога да прекрача през снежната преградка и да изгазя до местопредназначението ми като риначка - и една буцичка вледенен сняг кокетно се отцепва от гореспоменатата „снежна пряспа" и кротко се посипва вътре в къщата. Хващам красивото червено гребло с надутите си от дотогавашното 20-минутно ринане пръсти и греб, греббббб с гребленцето... (може да се пее с мелодията на „Пляс, пляс, педалите...")
Изрових се до гаража (онова, дето тук му казват driveway) и давай, давай! После полека-лека започвам все по-кротко, по-примирено да позачиствам оттук, оттам, вяло някак. Уж мърдам, ама не много наистина... Като в сън ми е вече. Минусовата температура прониква в свръх-загрятото ми тяло, а аз без шапка и ръкавици, само по тениска и отгоре якето, абе - фотографска работа!, та почвам да се смразявам, но все още си греба, макар и наизуст, щото Невол липсва от картинката...
Е, свършвам. Тъкмо се поизправям и... бум! - виждам, че съседът и изработил пъртинка за пешеходците (тук е така по закон - иначе чичковците с фуражките и светещите бурканчета идват и те глобяват, лошо...) - абе, тук липсва явлението пешеходци, но джогърите тъкмо там бягат... Ще бягат ли и утре в този мраз? Абе, я по-добре да покопая още 5 минутки... Е, пъртинката е готова. Малко кривичка и тясна, но може да минат ребром някак...
Изправям морно тяло, вече съвсем мокро под якето, отупвам греблото от ледо-снега по него, мразовитият вятър ме забива на място и тогава патешката ми глава се обръща към другия съсед и вижда...о, ужас! - да, натам няма пъртинка. Ама и съседът не е ринал изобщо, само е извадил колата през още рохкия сняг... и той няма пешеходна пъртинка.
„Му мамка!" (както казва един наш приятел, отдавна станал американец)... Обаче аз вече гребах достатъчно, нагребах се - да идват бурканите, не мога повече! Глоба, моля!
Е, сега се движа из къщи по-бавно от обичайното за мен, малко съм като в сън или като ония, дето правят плавни движения от бойните изкуства по парковете сутрин в група - сещате се нали? И ме боли кръст, гръб, рамене, ръце, колене, уши и гърло и други части... Може би по-лесно е да кажа какво не ме боли. Какво не ме боли? Очите не ме болят, например... Да, определено, не ме болят. Супер са.
Защо разказах всичко това?
За да стигне до момента на истината. През цялата ми около половин-часова борба със заледения сняг ме крепеше мисълта, че като отговорен родител утре ще изведа безопасно децата си за училище. Да, браво на мен!
След топла баня и чаша ледена бира (гърмят се, нали? Ама на мен ми хареса), взех лаптопче на колене и клик, така да погледна няма ли някакви новинки на сайта на училищния район.... Да, има.... какво, да? Ааааа, няма да има училище и утре. Районът е затворен поради „сурови условия". Супер! Патка с патка, да беше видяла сайта преди да ринеш като шантава!
А времето как ще е? Оооо, затопляне? Около +8 до +10*С? Положителни, така ли? Дайте ми греблото да си разбия тиквата..... Или някой просто да ме гръмне....