Да не забравя,ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ! По скоро честит сняг, мартенска работа…. Та исках да ви разправя, за една идея, която се пръкна преди години, когато ме халоса не ябълка, по му мяза дъска с пирон. Не помня, Макиавели ли или някой друг беше казал, че езикът служи на човека да  прикрие мислите си. Не става дума за този език, а за онзи дето не използваме анатомичния си език, а за езика за който казваме, че като поговорим малко ръцете ни омаляват. Убедих се, че идеята не е за изхърляне, когато си спомних няколко случая. Преподавателят ми по френски език в института Рачо Казански, баща на известния по късно изпълнител на френски шансони Казански. След като попадне на мен да чета,някакъв текст по френски /той посочваше, а после поглеждаше, на кого е попаднал/, на второто изречение ме спираше. Веднага караше Анито-колежка, да му прочете нещо, за да му се промият ушите от моето произношение. Тогава се убедих окончателно, че езиците не ми се отдават. Права беше и класната- учителка по литература в прогимназията, дето ми казваше, по краснопис 3, по правопис 3 и понеже добре се излагаш, по изложение 4. Добре, че беше комшийка та ми писа в дипломата за 7-ми клас мн.добър 5. Тогава бяхме на 5-то бална система. С една дума разбрахте за моите заложби по езиците. По късно други 2-3 случаи ме убедиха окончателно в необходимоста от такъв език. На официална вечеря съм в Милано, До мен съпругата на президента на фирмата, на която гостуваме, много готина, бивша топ маникенка. Не помня, какво сме си говорели, но бяхме най веселите на масата. Съпругът и я запита дали владея добре английския/ преводачката ми превежда /,  съпругата-нищо не знае от английския, но всичко му разбирам.Втори случай: Летя за Сан Франциско, до мен филипици. Докато кацнем знаех как се казват, при кого отиват, за цунамите взели жертва стотици филипинци преди няколко дни….Трети случай: на връщане от Калифорния, обяснявах на един американец от Чикаго, че по проект на един немец- строителен инженер е построен известният висящ мост Голдън гейт през 1938г, а проектанта е починал 1937г т.е. не можал да си види рожбата. Как разговарях с тези хора? Незнам колко английски думи съм използвал без ред и граматика, но знам че винаги след тези разговори имах мускулна треска.Някой да не помисли,че подценявам изучаването на чужд език, боже опази! Ако е така, значи ме е ударила не дъска, а греда.Просто си мисля за онези, които са на възраст, за тези които нямат възможност да учат чужд език, а им се налага да се упътят или да упътят чужденец, макар и веднаж на 10г. Сега се досещате, става въпрос за разговор чрез жестове. Не неговорим за езика на глухонямите, там вземат участие и устните, но има жестове които могат да се използват. По близо сме до мима. Преди години четох книга за мимовете, направи ми впечатление, в един манастир ежедневната служба на монасите продължавала с часове. Младите монаси, нали са млади, си измисли жестове, за да разговарят по време на службата .
 Защо да не използваме,т.е. да подберем жестове, които са почти еднакви и по смисъл, .на чукчи, китайци, испанци, европейци…..Знаем,че използваме горе долу от 800-1200 думи в ежедневието. За да съм по ясен ето няколко примера: когато искаме някой да дойде при нас му казваме ЕЛА, в същото време му махаме с ръка. Когато същото лице е далече и знаем,че неможе да ни чуе разчитаме на жеста. ДА, НЕ, потвърждението и отрицанието в цял свят и децата знаят,е с клатене на глава. Наистина у нас и още един или два народа го правят обратното, но това не е беда
НЕЗНАМ- повдигаме рамене и вежди, ПИЯ- пръстите присвити, палеца сочи полу отворена уста. ЯМ, ЧУКАМ/става дума за чук/ за другото чукане всички знаем
Някой думи изискват повече жестове, но са все познати
Да си дойдем на думата. Можем да направим с общи усилия жестомимичен речник/става дума за популярен, а не специализиран/ ползвайки думите на най малкия българо- някакъв си речник. Предварително знам коментириите на някой. “ тоз иска да ни върне в пещерите!”. Напълно прави са, тогава хората по са се разбирали, сега някой говори повече от час, без да разбереш какво иска да каже. Дано не съм от тях!