Август е, но си отива, с него и лятото...Лятото е настроение, състояние на духа, на безтегловност, на забрава, на летаргия, разпускане, зареждане, изтощаване...

    Мирис на море, изкачване на върхове, оазис на мислите, стоплящ спомен за зимата...до следващия август. Август е лятото! Месецът на звездобройците, на мечтателите, на ценителите, на...

    Август е! Все още...

    Топлина за зимата, с мисълта за следващото лято...зелено, синьо и жълто. Зелено в полите на планината, синьо в пенлива река, жълто – в цветовете на слънчогледа. Вечерно мораво с цвета на августовско нощно небе, осветявано от блещукащи звезди и прокрадващ си път метеор.

   Августовско мечтание, запечатано с целувка и откраднат миг от лятото.

   Август с дъх на детски спомен, с Нептуново писание пуснато в бутилка за околосветско пътешествие и ей онези миди в ъгъла, като затворено море в буркан. С охлузено коляно и джапане през локвите, защото мама няма да се кара...защото и тя е била джапащо из локвите дете. С късно лягане, с късно ставане, със закуско-обяд и обедо-вечеря, а късно вечер – официалната вечеря и заговорнически хапване на парченце шоколад. С не-лягане, докато не потърсим Луната, дори да е скрита ей там и ей онези съзвездия, които ни намигат в „далечината”, а ние си говорим за тях. С поредната кино вечер и чакане кой пръв ще заспи...докато вечерния хлад не надвие умората...

   Отива си лятото и е малко тъжно, нали?

   Животът ще влезе в основните рамки, като започната и недовършена от художник картина...И всеки следващ ден ще прибавя поредния житейски щрих...до следващото лято...Измечтано в късите зимни дни.

   Но все още лятото е скрито в цъфналото калдъръмче, в не – бързане, в не – тичане с мисълта, че лятото няма да избяга...Но то не бяга, а вече препуска. Дали си го пуснал да се промуши през пръстите или си го стиснал здраво във шепи, като скъпоценност ценена само от теб...зависи само от теб.

   Пролетта е палавото детство, немирен планински ручей, търсещ голямата река. Пролетен дъжд, напояващ живота...Влюбена в дъжда.

   Лятото е непокорна младост, буйно, горещо, експериментиращо, търсещо, живеещо, палещо, обичащо, питащо, очакващо, чакащо дъжда.

   Есента е укротена младост, укротена пролет, спокойна, знаеща от летен опит отговорите на незададени въпроси, търсеща и намираща, тихо обичаща дъжда.

   Зимата е позабравена младост, позабравено лято, зъзнеща, търсеща топлината на лятото, пречистваща обиди, опрощаваща грехове, чакаща пролетта, посребрена, побеляла – старостта...В очакване на нежен сняг...

   Житейско вървене по нарисуван път...Но...все още е август...Август си тръгва, а с него и лятото...