любовта е най-важното  в живота ни... и винаги ни се напомня да я показваме, да позволяваме на хората да знаят какво изпитваме към тях,защото няма нищо по-хубаво от това да се почувстваш обичан, нали?
но дали любовта се показва само с хубави думи, комплименти, похвали, прегръдки,целувки и всякакви такива положителни изблици?
често ме критикуват за строгото ми държане към определени хора около мен, често усещам,че и приятелите ми се учудват на резките ми реакции понякога, към тяхна определена постъпка или настроение.
за мен, несъзнателно, критиката,строгостта към близките ми хора, хората, които наистина обичам, е знак, че държа на тях. странно ли е?
а ако се опитам да обясня,че когато не държа на един човек, той не може и да ме развълнува дотолкова,че да му се скарам. самият факт,че се карам на някого за нещо,което е направил или не е направил,за някакво настроение или дума... значи,че съм обърнала внимание,че ме е грижа.
доколко обаче това е нормално за околните?
честичко се карам,признавам си... след това понякога се чувствам виновна,че не съм била по-мила, по-добра.... чудя се дали човекът е разбрал правилно държането ми. в желанието си хората около мен да са щастливи и да вървят уверено напред, да правят по-малко глупости и да се грижат за себе си, сигурно прекалявам. усещам,че съм прекалено покровителствена, по-зле от майка, на моменти, критична и сигурно малко груба.
не знам защо е така... от друга страна понякога ми се приисква изненадващо да прегърна някого, да му кажа колко държа на него, да се впусна в дълги обяснения колко се радвам,че е в живота ми.... дали се случва прекалено рядко? не знам.....
в крайна сметка просто се чудя кой е правилният начин... как хората най-ясно и най-добре ще разберат,че държиш на тях?