Българските заблуди II - "Честита Баня"

от raylight на 07 април 2009, 14:40

Етикети: образование , история , наука , разум , логика , българските заблуди , честита баня

 

III.    Честита Баня

Една от най – големите заблуди е използването на стария български обичай да се честити банята като довод, че българите не се къпят редовно, от което „следва”, че не са цивилизован народ, от което „следва”, че трябва да се действа сурово срещу тях. Използвал я е самият Уинстън Чърчил. 
Тази заблуда има повече от две нива:
1.    Заблуда на свързването на разсъжденията – Наклонената плоскост.
2.    Заблуда ignoratio elenchi.
3.    Исторически несъответствия.
Първите две нива са логически, но тъй като втората поражда първата, ще ги разгледаме в обратен ред.
2. Заключение без връзка с твърдението :
Изразът „Честита Баня” означава, че банята се смята за нещо важно, за нещо хубаво,  за нещо, което заслужава да бъде честитено. Това по никакъв начин не е свързано с честотата на къпането. Връзката между стойността на действието и неговата „рядкост” в общия случай е неопределена и както може да се изтъкне, че щом нещо е ценно, то е рядкост (като златото), така и, че щом това действие (къпането) се счита за важно, то трябва да бъде упражнявано възможно най – често. Директен извод за честотата на къпането от този израз ще е НЕСВЪРЗАН.
1. Заблуда на свързването на разсъжденията – Ако българите си честитят къпането, то „следва”, че не се къпят редовно, ако не се къпят редовно, то „следва”, че не са цивилизовани, а ако не са цивилизовани, то „следва”, че трябва да се държим лошо с тях (Чърчил използва „Честита Баня” по този начин).
Тук имаме верижно навързани ignoratio elenchi, образуващи наклонена плоскост, по която изводът се плъзва елегантно към бездната на ирационалността.
Както вече казахме, честитенето на къпането и редовността на къпането не са свързани логически. По същия начин редовното къпане не е свързано с цивилизацията, освен ако дефиницията и не е, че то е задължителен елемент, което би направило дефиницията важаща само за съвременната цивилизация, тъй като самото редовно къпане не е било повсеместна и универсална цивилизационна практика. От своя страна нецивилизоваността и отношението също нямат логическа връзка, защото етиката може да бъде предефинирана от всеки индивид възоснова на рационални подбуди, което означава, че отношението към нецивилизованите е индивидуално за всеки човек. Смисълът е, че нищо не задължава (или не пречи на) даден човек или група от хора да се държат лошо спрямо нецивилизованите хора.
3. Исторически несъответствия
1. Плиска и Преслав са градове, строени около баните си, т.е. баните са построени първо, а после – всичко останало.
2. Обичаят да се честити банята е с древен източен произход, като ритуалното пречистване с вода е било част от Зороастризма и е било задължително.
3. Цар Борис I пита папа Николай I дали при католиците е забранено къпането в петък, защото при православните е забранено. Въпросът с петъчното къпане подсказва:
а) че къпането е било всекидневно.
б) че къпането е било от изключителна важност, щом е предизвикало този писмен въпрос към папата.

Заключение: Доколкото историческите несъответствия биха могли да предизвикат ожесточена дискусия, чисто логическите заблуди в разсъжденията относно израза „Честита Баня”, показват, че той не може да бъде използван като аргумент по този начин. Това не означава, че през 19-и и 20-и век българите са се къпели по три пъти на ден, означава само, че е невалиден като аргумент за противното.