Бих искала да ти покажа красотата на опустелия ноемврийски плаж... Бих искала да те хвана за ръка и да повървим по пясъка, осеян единствено с безброй мидени черупки. Бих искала да усетим по бузите си последните слънчеви лъчи, изпратени специално за нас. Да помълчим заедно и да послушаме морето. Да чуем как вълните лекичко се плискат към брега. Да погледаме ефирните плетенички, които се образуват по повърхността. Да ти покажа онзи синьозелен цвят на водата, който не може да се опише с думи. Да се заслушаме в онзи звук, който се получава, когато морето си играе със стотици мидени черупки и камъчета - побутва ги леко навън, после нежно ги придърпва навътре, сякаш се страхува да не ги повреди, а те потракват и ромолят. Бих искала ти да ми кажеш как се казва този звук, а аз да се засмея. Бих искала вятърът да напълни косите и дрехите ни с пясък, а после да подгони някоя малка вълна...

Бих искала да можех да крада мигове....