В коментарите по темата за изневярата, както се видя, преобладават дефинициите, в които тя се определя като измама, предателство, лъжа спрямо другия. Предполагам, че тези определения касаят сексуалната изневяра, вероятно заради начина, по който тя се извършва - обикновено е някъде на тайно място, далеч от любопитните погледи на хората, като целта е всичко да си остане скрито-покрито.

Изневярата обаче в много случаи няма чисто сексуален характер, защото харесването, влюбването в другия, е напълно възможно да се зароди в душата и в сърцето на човека. При това положение нямаме право да сипем каквито и да било обвинения и да бъдем прекалено строги съдници спрямо влюбените, тъй като любовта е възникнала спонтанно и непреднамерено.

Ще се съгласите ли с мен, че любовната емоция все пак е съвсем реално чувство и никой не е застрахован, че никога и по никакъв начин няма да го изпита към някой друг?

Тук искам да отбележа, че дори не е задължително да е имало някакви търкания или конфликти между брачните партньори, за да пламне любов към друг човек. Оттук-нататък се появява проблем, който може да попречи на отношенията в брака и даже да го разруши, което в крайна сметка да се окаже, че е било ужасна, непростима грешка.

Нека да допуснем обаче, че онези хора, които са се поддали на внезапно споходилото ги чувство, може да са честни люде (а не непременно лъжци и измамници), които държат на почтеността и вместо да заблуждават своя досегашен партньор, да споделят и да си признаят пред него за новата любов. Такива хора могат да отидат още по-далеч в целомъдрието си, като си наложат да се въздържат от сексуални отношения с обекта на своята любов, заради това че изповядват възгледи, принуждаващи ги да бъдат докрай честни спрямо съпруга/съпругата, подтикнати и от стремежа си да не нарушат дадената към него/нея брачна клетва. Както всяко нещо обаче, така и почтеността си има своята цена.

Това въздържание, колкото и странно да звучи, може да изиграе лоша шега на всички участници в любовния триъгълник, защото е напълно възможно да попречи на влюбения да си изгради адекватна реална вярна представа за възникналата ситуацията, погрешно идеализирайки обекта на новата си любов. Такъв човек не винаги осъзнава, че може да е попаднал под влияние на чувство, което би се изпарило много по-бързо и той би „изтрезнял" далеч по-лесно, ако можеше да си позволи една сексуална забежка, защото често пъти в такива случаи хората бъркат сексуалното привличане с любовта.  

Онова, което е напълно възможно да се случи в един такъв деликатен момент, при подобни обстоятелства, не бих искала да описвам аз, защото няма да успея да го направя достатъчно ярко и убедително. Вместо това ви предлагам да прочетете великолепния разказ „Целомъдрие", написан от английския писател Съмърсет Моъм, който в момента се намира в уики библиотеката на бглог.нет.

Приятно четене!

С нетърпение ще очаквам коментарите ви във връзка с този разказ, който някога, когато го прочетох за пръв път, ми направи такова огромно впечатление, че успя да преобърне тотално представите ми за изневярата и за човешките взаимоотношения, които възникват в подобни ситуации.

P.S. Независимо от мнението ми относно полезността на изневярата, само ще добавя, че досега не съм изневерявала на моята половинка от момента, в който сме се срещнали - станаха вече цели седем години.