...21 декември 2006 година...
Вчера.
Дата, която всички очкавха от 21 миналата година...датата, в която всяка година дванедесетокласниците органзират новогодишен бал в единственият ресторант в града, който може да събере повече от 100 и нещо души.Да, всяка година на тази дата и всяка година на същото място...така е откакто съм в това училище(т.е. от 8 клас), така е било е преди това.
Само че тази година беше малко по-различно...беше малко по-тъжно.Поне за мен.
Най-добрите ми приятели са 12 клас...догодина кандидастват...отиват студенти.А аз имам още 2 години...
Както всяка година се събрахме преди бала...да пиинем, да се видим...че вече и за това нямаме кой знае колко време...
Момчетата са кандидат - студенти, а и аз се занимавам с други неща.Това просто не ни позволява да се виждаме както преди..да сме всеки ден заедно и т.н.
И така...отидохме в ресторантчето час, час и нещо преди да започне събитието...бяхме точно пред входа, застанали на нещо като сепаре, чакайки да дойдат всички.И тогава се замислих...как мина тва време? Кога изобщо мина, че изобщо не го усетихме.Всеедно вчера беше пърият ми бал и всичките трепети и емоции, които той носи.А сега...братлетата предадоха щафетата...догодина ние сме организатори, последен бал за нас и...времето продължава да тече.
Като се замисля ме е малко страх.Страх от бъдещето, от тва което ще се случи, от тва да не загубя тия хора.Защото ще бъде наистина жалко.
Балът...не ми беше изобщо интересно.Пълно с пияни младежи(девойки и момци), които денсят на най-тъпата и стара възможна музика.Наконтени съученички и всякакви други, запазили си час още преди месец при козметичката, за да са cool на бала. Добре поне си дойде Ванката, студент във Франция, та малко така се развеселих...а те си го изкарваха като за послесдно...евала, то и така трябва.
И така...прибрах се в 3:30, станах в 9 да за ида до школото...раздавахме си подаръци за Коледа.То не че дойдоха много хора от класа...ама няма значение.Най- важните бяха там.И аз като Serenity се гушнах с хората, на които държа и които обичам...пожелахме си весели празнци и ..догодина пак.
Да сме живи и здрави, пък каквото даде живота...трябва просто да се стремим към това да дава повече позитивни неща.
А тъгата....нея си я има.