Спокойно, бдителни мили мои, този път се въздържам от
изрази, които безпокоят чувствителните ви цензорsh!tести душици; но ето тук израза, изказа и волеизявата на група млади и талантливи хора, които достатъчно културно, но и достатъчно политнекоректно изразяват мнение за определени кръгове - нека снизходително ги назовем и тях "хора":
Тревога!
Всеки ден задавам си въпроса докога ще има смисъл
да живея, да се смея, тази весела мелодия да пея
щом като навън града е вкиснат и заровен е в боклуци,
щом като човека за човек е куче стиснало юмруци!
Щом като дебели мародери на мечтите ми посягат,
щом като джуджета зад гишета авоарите ми смятат!
Само гняв, агресия и болка щом извират от лицата
как да бъда весел и любезен към пазачите на мрака?!
Добър вечер господин адвокат!
Добър вечер господа милиционери!
Добър вечер господин технократ!
Добър вечер господа олигофрени!
Припев:
Tревога, обявявам сега!
Tревога, обявявам първа степен!
Не мога да не видя сега
с тревога, че напълно откачил съм! /х2