На работа има нова колежка -- Любов. Името й приляга. Родителите й едва ли са се надявали, че като порасне ще е толкова добро въплъщение на идеята, която изразява. Но, да не се отплесвам. Въпреки че като влезне сутрин с пощата не мога да мисля за друго следващите десет минути.
Започнахме да си пишем имейли. Впечатли ме с коректния си език. Спазваше си правилата, разбираше шегите ми и пускаше свои. Не минаваше ден без да си пишем. Поканих я на обяд. Тя се съгласи. Говорихме си съвсем свободно, смеехме се и долових онзи особен поглед, който те кара за си тананикаш цял следобед. Бях щастлив. На именния й ден й подарих цвете. Целунахме се. По бузите. Два дена по-късно във входящата ми кутия пристигна имейл със съдържание "All my love for you!". Сърцето ми затуптя. Миговете докато отворя самото писмо ми се сториха цяла вечност. То съдържаше презентация от тези, който със сигурност сте разглеждали, с красиви картинки и послания от сорта ако си в лош момент от живота можеш да разчиташ на приятел. Но заглавието! То съдържа LOVE! Има и удивителна! И въобще, какво означава?
All my love for you! -- [С] цялата ми любов към теб (а не само част от нея);
All my love for you! -- [С] цялата ми любов към теб (а не просто приятелство, както пише в презентацията);
All my love for you! -- [С] цялата ми любов към теб (а не омраза);
All my love for you! -- [С] цялата ми любов към теб (а не към някой друг);
! = наистина
След еуфорията, мъдростта от годините започна да се проявява и ми казва "чакай малко, нали тя живееше с приятеля си. Защо ще го споменава на обяда, ако не иска да знам за него. Не съм повдигал сам въпроса. Хмм. Но пък, може междувременно нещо да се е променило". Човек понякога е оптимист. Отговорих й малко въздържано, хем да съм от сигурната страна, хем все пак да й покажа, че чувстам към нея нещо. Казах й: "И аз изпитвам същото". Но не можах да спя от догатки какво точно е имала предвид. Не можех да се закълна, че ме обича. Но заглавието!?! Може да го е препратила. Най-вероятно. Но защо ще остави заглавието? Може да не му е обърнала внимание. Но пък няма FW или нещо подобно. Явно го е модифицирала. А е оставила останалото изричение. Че и с удивителната.
На сутринта реших да я питам директно. Все пак истината, макар и възможно болезнена, е по-добре от неизвестността.
"О, това е просто заглавие. Не го махнах, защото си върви към презентацията."
Ужас. Изложих се. "Не е срамно да обичаш", убеждавах се. "Но пък на работното място?!?" "И тя си има гадже." " И живеят заедно." " Но пък я харесвам." "Къде е границата между настоятелността и тормоза?"

Какво да правя?