тия дни.. леле колко са хамави тия дни.. все ще пиша.. и все пиша.. ходих си до варна.. big fun there.. в смисъл.. ей такъв казвам си на хората че се прибирам.. и такъв -- като сте свободни там звъннете клипнете смс -- абе квото и да е -- аз ще се обадя.. и се обадиха.. мда.. за два дни два пъти излязох.. ама кво да ги вини човек хората -- те да не живеят само за мен -- имат си свои проблеми и свои работи.. пък и ще се върна още веднъж преди празниците -- който може ще ме види тогава.. който не -- догодина.. то и за софия важи същото -- ся уикенда който ме види види -- после само на картичка.. или пък тия дни по коледа -- и тва е буквално.. та за варната говорих.. ся аз хубу съм казал излязох два пъти.. ама единия път излязох 11 сутринта и се прибрах 2-3 стуртинта на следващия ден ;) трябваше да почна сутринта в събота в 6.30 с уговорките.. ама нещо все ги отказваха и така.. почнах от и 11.. и такъв отивам там виждам се с един приятел.. леле.. ся като пиша се сещам че трябва му свършанещо.. нищо .. утре.. та видях се с него.. после с още един -- там ядох меденки.. той ми беше купил подарък за рд-то.. ама не се видях с него :( и като ми показа кво ми е зел -- 1 гб флашче.. подсмрък подсмрък.. ма нали не съм отишъл да го видя -- и на.. в киреча подаръка.. прав си е човека, няма мен да чака.. догодина ако съм по-серизен може и нещо друго да накява ;) после .. после.. после с брата се чух.. каза че ще се обади (не че го направи) .. после.. после ходих на бира.. ии.. аз забравих нещо ве.. та в петък.. или не.. по рано беше.. ами да.. малко по-отзад почвам (без мръсни помисли моля) абе аз казах ли че смених квартирата? ако не съм -- казвам.. и там някъде около сменянето един приятел ми се обади и каза че ще минава през пловдив на път за триград.. обаче сестра му щяла се прибира към варна и ме пита дали може с мен -- че къв е проблема може разбира се.. та в петък те пристигнаха във варна.. пловдив де.. пловдив.. и се видяхме след работа.. напред назад -- аре към квартирата.. там набързо се уговорихме едни схеми, дойде нели и се метнахме към гарата че да не изтървем влака.. и такъв -- джонефф пътува с две жени.. е .. те не че много ме имат за мъж -- но принципа е важен.. и всеки си вика -- е че то с две мацки пътя няма се усети.. няма ама се усети.. че и без вазелин беше.. някви бабета като се наместиха.. и някви чорнъй люде.. да не казвам други думи.. а чорнъй люде не бяха чували за душ.. или ако бяха чували то не бяха ползвали.. добре че една през едно купе имаше една бригада за варна с приятли че от време навреме се измъквах до тях.. даже и почерпиха :) иначе чат пат добре мина пътуването -- бих дора на шах :)) всъщност май на нея и се спеше и не ги виждаше много фигурите.. абе беше си баш адското пътуване.. и се разбрахме с дора да го отпразнуваме -- в смисъл пристигането живи и здрави във варна.. което ни връща на онзи момент горе "после ходих на бира" -- е тва е бирата.. и сядаме си в лук -- щото майна това е заведението във варна с главно клюкарско з :) установих че в пловдив не говоря на майна, че ве софия не говоря на копеле -- ама като изляза и почвам.. да му се невиди и човека.. обаче дора си поръчва кафе -- няква ми играе донка -- пък бира щяхме да пием.. и пихме де ;) аз и кафе пих щото не спах почти.. после бириите.. и с жежа се разбрахме да се видим после, щото пак си бия шута от варна в неделя.. и да.. манджа с грозде.. лаламе си с дора.. оказа се че светът е малък again.. та познавам на дора съученички.. но това после.. и звъни наско -- аре в "чжоу" и натам.. оказа се че на дора една съученика работела там.. виж ти.. и като ми я описа.. леле.. веднъж се правехме на мъже пред нея.. там с едни порции с едни меса.. едни айряни.. как да е.. минаваме през сашо където ме чака нели (не се и опитвайте да раберете кое след кое следва, много е мазано) и се оказва че сестрата на сашо е на неда съученичка.. ъъъ искам да кажа на дора.. тя неда се казва.. после дора си тръгна.. купихме чийзкейк.. пак в сашо -- тук ще съкратя -- рано рано се прибрахме.. после семейни визити блаблаблал.. и ето ни в лук отново (и тук ще съкратя) и после на гарата.. и такива си викаме с нелито -- е ся се наспахме.. щото имахме сутртения сън от сашо до 8 и после час в следобяда.. обаче някак си съдбата беше решила друго.. и от двама човека в купето станахме 5.. а най-странното беше че аз и тя бяхме двама човека седящи на две седалки общо, а другите трима се бяха разплули на по 2 седалки всеки.. интересно.. не че не можеха малкода се свият.. ама нейсе.. тва минава лесно.. виж три часа престой на средата на загубалницата -- е тва вече беше гадно.. спътниците ни бяха жепейсци и ни светнаха каква е повредата, която теоретично се отстраняваше а около 20 минути.. само дето трябваше някой да дойде да я острани на практика.. аххх.. их либе дас бе де же.. и стигаме си в плд.. слязохме на филипово че по близо до квартирата.. там минах.. поопправих се.. и айде на работа -- колко му е.. 3 часа закъснение.. бахти ужаса.. поне успях си наваксам.. след н-тото кафе разбира се :) и тва е в общи линии за варна.. обаче дните далеч не свършват с това.. тия дни си чатя с една жена.. в смисъл мога да и кажа и маце.. ама нещо няма да и подхожда.. пък понеже ползвам нет само на работа и не върви да се впускам в някви диви чатове.. така на ден ако си пишем по две три реплики -- значи сме си чатили more than enough.. в смисъл понякога и повече се случва да си пишем.. тъпото е че тя ползва също служебен компютър и няма слушалки.. и не мога да и пращам поздрави от ютуб.. такъв мисля си да и взема слушалки и да и ги подаря някой ден ако излезем.. а да .. излизането.. абе де да знам.. в смисъл готина е.. таква умна.. абе как подяволите се описва човек почвам се чудя.. anyway.. ама понякога ме фаща беса на нея.. щото тя знае български повече от мен и редовно се случва да ми каже нещо дето аз не го разбирам и "разговора" увисва.. и просто си представям седнали сме на заведението хиск и тя казва нещо и аз просто кимам умно.. "разбирайки".. хубава част е че си има приятел :) в смисъл няма ви давам повод да ме сгаджосвате.. абе тия дни.. тия дни са хамави.. кво да ти кажа.. и с теб не се видях.. ама следващия път.. дет се вика не сме тръгнали да мрем.. пък и по следващия да е.. пък ако много ми домъчнее -- казах ти.. фащам си чукалата.. няколко дрешки и скок на влака.. абе нали сме тук.. нали още дразним света и не му даваме мира -- кво повече :) айде поздрави.. там умната и прочее (да не звуча наставническ) и до следващия път..
п.п.
пък колко работи се сетих че не съм направил и трябва ги напрява пронто..