Заговаря ме днес една жена, която ми намерила icq-то тук в блога, и дамата на зор. Има си някакви женски проблеми. Известно е, че тогава (когато е на зор) човек търси съвет, иска с някой да сподели, да попита. Много съм отворена към такива нужди и от дума на дума дамата се поуспокои, поотпусна се с мен и дори открихме сходство между нас – женени, почти на една възраст, работим в офис, с едно дете, но желаещи да си родят още едно. Готина мацка, бих казала, нищо че преценката ми бе на база виртуален разговор.

И, като я усетих аз, че се е отворила към мен, реших и аз да я попитам за мнението й по въпрос, който ме измъчва от известно време.

Започвам аз да я затрупвам с моето словоизлияние: „Сблъсквала ли си се с безразличието и тази най-лека форма на зложелателство - мълчание, което се изразява с игнориране? Напр. работиш нещо, в някакви нерегламентирани условия и клиентите ти очакват да им кажеш регламентите, цените, условията на сделката, на доставката, сроковете, лице за контакт. Уж всичко е написано на хартия, но идва клиентът с тлъстата пачка или приятелят на шефа и хоп, минава с предимство. Или заобикаля стандартите.  Питаш управата, какви са те, но шефовете мълчат. Не отговарят на е-мейлите, не отговарят по скайпа, мобилният не го вдигат, защото са в чужбина и не могат да поемат разговори оттам.  Или  задаваш въпрос към някой или към група, институция и не получаваш никаква обратна връзка.  Игнориране! Безразличие! Мълчание! Което си е пак вид отговор, но не този, който ти се иска да получиш.”, продължавам аз.

Тя схваща бързо въпросът ми и ми отговаря: „Разбирам те напълно, защото и при мен се е случвало същото. Питаш прекият си началник - той мълчи, по-горе стоящия също и най-накрая ти си без вина виновен.”

 
Разбра ме жената, дори потвърди, че и тя се е сблъсквала с този „феномен” на съвременното стопанско управление. Разбира се, това се случва само в нашите микроскопични офисчета. При вас, знаем, че стават други неща. :-)  И стигаме до логичният въпрос, защо аджеба става така?  Наемният персонал ли задава неправилни, да не кажа неудобни въпроси, или просто не седиш в кожен тапициран стол, за да те удостоят с отговор? Или това е нова стратегия в мениджмънта (не че не можах да напиша ‘управлението’, но да звуча по-фешън:-)), която не ти е дадено да я знаеш, защото в нея си посветен, само ако си бил на семинар на Mr.Bill Lewis from Global Business Development Group, Int. :-)  Да ме извини, г-н Луис, че го намесвам с ирония в този местен казус. Човекът си е научил урока и на теория и на практика, докато г-н Джонатан (не, не ме наричайте г-н Иванов) от Бългериън Бизнес Уорлд залага на сигурният метод наречен -  „leave him/her out in the cold”. Важното е, че работи! А нали това е мисията на фирмата – целта да оправдае средствата.  Тежка е лидерска корона, особено на г-н Джонатан. :-)