КНИГАТА "ПЪРВАТА ЛЮБОВ"

Първата любов винаги е най- чиста и запомняща се, свързана с пълната отдаденост на любимия. А когато любовта е част от една реална житейска история, в която се явява спасение от смъртта, начало на нов, щастлив живот, прекрасна  среща с човешкото достойнство, благородството, чест и чистота, въплътена във вълшебната душа на възлюбения, книгата, подплатена от действителния живот, придобива друг вкус и смисъл.

Произведението съдържа стихове за Вечността и любовта. За необходимостта от вяра, на която се уповава стремежът към съвършенство. Две от стихотворенията в тази книга „Гнездата на децата“ и „Маковите градини и слънчевото момиче“, спечелиха първа награда на международния конкурс в Хамбург 2011 г.

"Поезията на Настя Байрактарова, наподобава лириката на богоозарените души- фина, съзерцателна и чиста, философска, изпълнена с мъдрост и послания, сякаш дошла от по- съвършени светове, докосната от ръката на Бога, призвана да преобрази битието, в което живеем, да го осмисли, да го направи по- благородно, красиво, невинно и чисто.“

Рецензия на журито, оглавило авторитетен конкурс в Германия:

"ПЪРВА НАГРАДА

С ОТЛИЧИТЕЛЕН ЗНАК

в отдел „ФИЛОСОФИЯ, МЕДИЯ, ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО И ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА” –

жанр „ПОЕЗИЯ И ФИЛОСОФИЯ”

се присъжда на

НАСТЯ БАЙРАКТАРОВА

за поетичните оди на любовта - стихотворенията: „ ПЪРВАТА ЛЮБОВ”, „МАКОВИТЕ ГРАДИНИ И СЛЪНЧЕВОТО МОМИЧЕ”, „ГНЕЗДАТА НА ДЕЦАТА”, СВЕТИ ВАЛЕНТИН”, „НЕСТИНАРСКИ СТЪПКИ”, „СПАСИ ГЪЛЪБА НА МОЯТА МЛАДОСТ – ПРИЮТИ ГО В ПАЗВАТА СИ”, БЛИЗО ДО СЪРЦЕТО”, „ ТОЙ СПАСИ ЖИВОТА МИ”, „ОБЕЩАЙ, ЧЕ ЩЕ СЕ СРЕЩНЕМ И СЛЕД СМЪРТТА”, „СЕДЕМ НАДЕЖДИ”, „ЕЛА (ЗОВ ОТ СЪРЦЕТО НА БАЩАТА)

Настя Байрактарова се оцени като автор с образност, сила и размах на въображението и надеждата. Тя е защитила дълбоко емоционалните си преживявания с богата образност на българския език. Най- висока оценка от десетте стихотворения получават „Маковите градини” и слънчевото момиче” и „Гнездата на децата”. Въпреки, че останалите са написани в същата форма, някои от тях звучат повече като силни емеционални есета. При тази авторка не важи традиционната класическа форма с ритъм и рима. Това, разбира се, не е необходимо като се има предвид новите течения в поезията и нейните свободни форми. В посочените две стихотворения,  има чувствена изповед, облечена в красиви образи и картини. Не можем да отречем художественото майсторство на стиха, което предизвиква интерес към българската литература и език. Поставената тема за любовта е вечна.“

КНИГАТА Е ПУБЛИКУВАНА НА АДРЕС

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%E1%E0%E9%F0%E0%EA%F2%E0%F0%EE%E2%E0