Можеше да го напиша в коментар, но така някак си повече се набива на очи.И аз споделям идеята за това, че трябва да се намират и четат положителни новини. Има много хора, които смятат, че негативните новини показват всичко, което се случва, а ако случайно се случва и нещо хубаво, то е незначително.
Един ден бяхме в Копривщица с няколко приятели и се отбихме при лелята на единия, защото тя живее със съпруга си там. Аз бях споделила, че човек трябва да има очи за хубавите неща и това си е цяло изкуство, защото лошите така и така се набиват на очи, а пък човек си има нужда от нещо, което да му вдъхне оптимизъм. И тогава лелята се разпали и каза, че човек не можело да бъде сляп и трябвало да вижда лошите неща, особено в България, и трябва да ни боли от лошото, за да направим нещо срещу него.Иначе сме били коне с капаци и ако човечеството е карало по моя начин, сега още сме щели да сме в Каменната ера. Даже не ме остави да й отвърна, защото по нейните думи аз не съм направила нищо за Бълагария и за родния си град, за да имам право на мнение(тя ме виждаше за първи път, така че изобщо не знаеше какво съм или не съм направила) - това доста ме обиди и само от уважение към моя прияел, притаих дъх и нервно отпивах от натуралния сок с разтреперана ръка, за да не се налага да избухна. А тя продължаваше и продължаваше...Не знам как не разбра, че моето мнение не се противопоствя на нейното изцяло.
Първо, да виждаш хубавите неща не означава, че не виждаш лошите - напротив, както казах,те сами се набиват на очи, искаш или не искаш да ги видиш!
Второ, това с което не съм съгласна, е, че болката от негативните случки и постоянното им коментиране, ни подтиква към действие. Ако става така, това се случва с много силни по дух хора. Лелята може би е такъв човек. Но аз съм забелязвала, че когато на хората им убягват хубавите неща и виждат само лошите, това не ги подтиква към действие, а обратно - стават апатични и си казват:"Защо да правя нещо, светът ще си остане гаден и нищо няма да се промени!" От друга страна съм си правила експеримент да кажа добра новина на няколко души и такъв ентусиазъм и вяра ги обзема, че оправдават думите на Христос, че човек ако има вяра колкото синапено зърно, може планини да премества!Тоест,ако виждаме само тръните на една поляна, ще си кажем:"И да ги отскубна, пак ще пораснат, на тази поляна винаги е имало само тръни! Но ако някъде видим и красиви цветя между тръните, може да си кажем:"Е, винаги е имало тръни, но тези цветя имат нужда да подишат чист въздух.Нека отскубнем някой и друг трън:)))" И явно много хора по света имат същото наблюдение, щом са направили сайтове за позитивни новини и даже вестници издават!
Искам да споделя с вас 3 позитивни новини, които научих от един много позитивен човек - бившата ми съквартирантка. (Гери, благодаря ти за всичко!Много те обичам:))
Оказа се,че и тя като мен си е мечтала да се сформира група за народни танци, но не професионален танцов ансамбъл, а за хора, които просто обичат бг фолклор и искат да научат няколко танца, ей така за удоволствие, защото са българи и т.н. Та един ден,горе-долу по това време миналата година, Гери ми каза, че са намерили хореограф и са наели зала в сградата на Нац. стадион "Васил Левски". На първата им среща имаше 8 души. За по-малко от месец, залата стана тясна и трябваше да се търси друга, и даже се мислеше за разделяне на хората на 2 групи. Аз също ходих, но понеже съм много вързана в краката, а хореографът обясняваше доста бързичко, не можах да смогна на ритъма на групата и само затова се отказах.(така че ако някой знае народни танци и има търпение да показва като на олигофрен, моля помогнете, наистина искам да се науча:))))))Но в тази група видях хора от различни възрасти, с различни интреси,някои бяха танцували в трупи, други не, но бяха толкова ентусиазирани,че ми пълнеха душата.Една приятелка наскоро ми каза за още едно момиче, което било залепило обява на СУ, че сформира група за народни танци, за аматьори, в Студентски град. Сигурно има и други като нея. Но за тези, които си мислят, че българщината замира и че никой не се интересува вече от бг фолклор, ето му опровержение!
Втората новина е свързана с много горски пожари, които се бяха разразили,не съм сигурна - май беше 2005-та. Аз видях снимки,на които Гери сади дървета и я питах къде е това, а тя ми каза,че след пожарите е имало акция по залесяване и е имало много доброволци, които дни наред без да им се заплаща са залесявали и са засадили с дървета стотици хектари.
Третата новина е свързана с едно село - Бръшлян.Понеже Гери работеше за една туристическа фирма - Одисея Ин - развеждаше през лятото чужденци из планините. За миналата 2006 й бяха възложили нещо по-различно - да води деца на море и в Странджа. Четейки плана на екскурзията, видяхме следното:"Посещение на село Бръшлян и запознаване с автентичната му архитектура". И двете не знаехме къде е, камо ли за архитектурата му. И след няколко дни, сякаш нарочно, попаднах на един вестник, който разказваше за един българин, родом от Бръшлян. Човекът решил един ден да се завърне в селото си и да живее там. Обаче му станало мъчно, че селото му, както повечето села в България, се обезлюдява. Затова съставил проект да преустрои къщите, да реставрира някои, за да се превърне селото в резерват на типична архитектура като Копривщица, Боженци, Жеравна и т.н. Представил проекта пред ЮНЕСКО, той бил одобрен и финансиран. И явно и изпълнен, щом водят туристи там.
Съжалявам, че тези новини са стари и понеже ги пресъздавам по памет, не са толкова точни - липсват им имена, дати... Но поне са реалност и то позитивна реалност. Мисля, че наистина може да си направим категория "Добри новини". Мисля, че няма да е трудно, ако се ровим по-добре в Интернет и вестниците, по последните страници все ще се е скътала някоя добра новина! Ако всеки намира по 1 добра новина на седмица - от България и света, скоро ще станат толкова много, че и българите ще можем да си направим сайт за позитивни новини. А защо не и да издаваме вестник.Но всяко трудно начинание се състои от много на брой прости начинания, така че аз започвам с три позитивни новини.
Кой ще поеме щафетата?:)))