Седем! Само седем дена до прибирането ми у дома. Толкова съм преизпълнена с различни чувства. Искам да съм вкъщи, а не ми се заминава от тук. Толкова много приятели, толкова весели моменти, толкова хубави спомени.
  Работата ми почва да ми липсва, закачките и........ приятелите. Неискам да изоставям тези хора. Може би никога няма да хапваме в 12 вечерта сладолед с Даяна, никога повече Пенко няма да ме буди, защото съм закъсняла за работа :). Няма да го има ходенето на кино с Ани, Ирка няма да ме ядосва и Дани да ме разсмива, усмивката на Джей......................
  Мога да продължавам така с часове. Неискам да съм тъжна! Щастлива съм, че се прибирам, а сълзите текат, стичат се по лицето ми и парят.Има нещо, което притиска гърдите ми и имам чувството, че губя нещо важно.......
  Толкова хора ме чакат в България. Хора,които познавам цял живот и такива , с които тепърва ще се запозная :) Толкова хора....
   Почвам да съжалявам за дивото живеещо в мен. Винаги търся нещо ново и непознато, и винаги трябва да го изоставя, след като го опозная. Всеки път толкова ме боли. Всеки път остава малка дупка в сърцето ми. Нищо не успява да запълни тези дупчици. 
  Чета какво съм написала по-горе и се чудя на себе си как може мисълта ми да е толкова непоследователна!!! Може би и аз съм такава- непоследователна. Кога ще намеря моето място? Кога ще построя моя док, където да се прибирам след дълго плаване, без да чувствам, че губя нещо?
  Поздрав:
   James Blunt- Beautiful