Знаете ли, тъкмо мислех да си лягам, защото ние тук отдавна спим по това ваше време, минах през всички градини, набрах плодове отвсякъде(имам впредвид блога, защото той е за мен една градина, в коятo   се разхождам всяка нощ (тогава имам време) и бера цветя или плевели( т.е. чета, за тези дето не са им ясни алегориите). Та кakво набрах днес в градината - ами много тръни! И то от тези бодливите драки, които и без да ги закачаш, скачат да те боднат! Защо, бе хора (извинете ме за бе-то),  но няма ли начин да бъдем по-толерaнтни един към друг? къде е нашата етика на общуване, къде са принципите да уважаваме мнението на другия, къде е изкуството да общуваме? Е, не знам, за пореден път се убедих, колко сме непримирими един към друг и то за глупости, за дребни малки нещица спорим и то като за пoследно! Ей, хора, спрете, ние сме едно цяло общество и докато се делим на учители, лекари, инженери, строители или други, и нацията ни няма да преуспеe!  Да престанем да се мразим, само защото сме българи! Напротив, нека сме заедно точно сега, преди да е късно! Да мислим и да сме добри! Искате ли?