Циганите са в беда.Статистиката за жизненото равнище и качеството на живот на това малцинство в Европа показва стряскащи данни.Днес в страните от ЕС като цигани се самоопределят около 10 милиона души (като цяло в света циганите са около 18 милиона).Всеки шести циганин постоянно гладува. Под 20 на сто от циганите в държавите от постсъветския блок са завършили средно училище. Над 70 процента живеят под чертата на бедността.Циганите често нямат никакви документи за самоличност. Средната продължителност на живота при тях е с 15 години по-малка, отколкото в Европа като цяло, а нивото на детската смъртност е четирикратно по-високо. А ето и някои данни за положението на циганите в България:най високата образователна степен сред българската общност е средното образование (48,4%), докато най-голям дял от ромите (44,8%) достигат едва до основно образование. При по-високите степени на образование (висше) се констатира тенденция на намаляване на дела на ромската общност (едва 0,3%) в сравнение с българското население (20,4%). Обезпокоителен е и делът на ромите (20.5%), които нямат завършен дори начален етап на образование в сравнение с този при българите (почти 0%) и при турците (5.6%). Малък е делът на ромски младежи и възрастни роми, притежаващи професионално, средно и висше образование, квалификация и документ за завършено професионално образование. Особено тревожна е тенденцията на увеличаване на неграмотността сред ромите.Едва около 5% от ромите достигат пенсионна възраст, причините за което е по-лошото им здравословно състояние.Средната продължителност на живот на ромите е с повече от 10 години по-ниска в сравнение със средната за страната.Детската смъртност при ромите е почти три пъти по-висока от тази на останалото население (25,0 промила срещу 9,9 при мнозинството;друг е въпросът,че и с 9,9 починали на хиляда бебета България е далеч по-зле от средноевропейското ниво, което е 4,7 промила).Най-високият пик на смъртността е между 40-49 г., като основни причини са сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите заболявания.Ромите се сблъскват и с повече трудности при профилактиката и ранното диагностициране на разпространени сред тях заболявания, каквито, освен горепосочените са раковите, белодробните, социално значими инфекциозни заболявания и др. Характерно за лицата от някои ендогамни ромски субгрупи са наследствените заболявания.По данни на изследователска агенция 68 % от ромските домакинства са с хронично болен,46 % от лицата от ромски произход не са здравно осигурени.Сериозен проблем е недостатъчното обхващане на децата с имунизации и свързаните с това случаи на заболявания. Непълноценното хранене, постоянния стрес, нехигиеничните жилищни условия, ранните и чести раждания, са причина за рязкото влошаване здравето на ромите.Редица проучвания показват, че най-подходяща възраст за изграждане на здравна култура и опазващо здравето поведение е юношеската, когато е възможно да се придобият знания,нагласи и социални умения, които да гарантират повишаване на контрола над фактори, от които зависи здравето на хората и техните деца.Около 46% от ромите обитават селските райони, а 54% населяват предимно градовете. По-голяма част от ромите живеят в т.нар „обособени ромски квартали”, където жилищните условия са крайно неприемливи. Обособените квартали продължават да бъдат една от основните пречки за цялостната интеграция на ромите в обществото, тъй като условията на живот в тях водят до задълбочаване на изолацията им, до занижаване на възможностите за подобряване на образователния, социално-икономическия и здравния статус и до маргинализиране на значителна част от общността.
В т.нар. ”ромски махали” и ”ромски квартали” най-често срещаните проблеми са свързани с липсата на кадастрални карти, общи и подробни устройствени планове, незаконно строителство, недостатъчно изградена инфраструктура и ограничен достъп до социални и комунални услуги, пренаселеност. Съществуват постройки,изградени с подръчни материали, в нарушение на устройствените планове . В над половината от жилищата, в които живеят роми, няма канализация,а около 10% от ромските домакинства не разполага с течаща студена вода. Ниският социално-икономически статус на жителите на ромските квартали задълбочава допълнително тяхната уязвимост като потребители на комунални услуги.За обособените ромски райони е характерно стихийно и хаотично строителство на незаконни сгради и като следствие от това - незаконни включвания към инфраструктурата, неизяснена собственост върху земята, липса на актуален кадастър и на подробни устройствени планове, неприложимост на Закона за устройство на територията за повече от 70% от обособените ромски квартали. Всички тези данни показват сериозните проблеми на циганския етнос.Един от въпросите,които често занимават общественото внимание е коя е причината и кой е виновен за това бедствено положение на ромите.Нерядко се изказва мнението,че отговорност носи българското общество или всички народи,сред които обитават циганите.Като основание за бедността им се изтъква ограничаването на техните права и нетърпимостта към техните етно-културни традиции,нрави, манталитет.Но фактите говорят,че именно практиките,обичаите, навиците,битът,порядките на това консервативно етническо малцинство,непроменяни от хилядолетия,са ответствени за случващото се с него.Защото дълбоко в културата на тези хора е залегнало
негативното отношение към новото,към чуждите култури,към труда,към
дисциплината,към реда и организираността,към съзидателната дейност,към знанията.Но най-големият проблем,гордиевият възел който спъва тяхната интеграция в структурите на българското общество,е тяхната необразованост, обусловена от отрицателната им позиция спрямо учението и просветата.От там следват като верижна реакция всички беди и нещастия,налегнали ромското общество. Защото непросветеният и неук човек не може да бъде полезен нито на себе си,нито на целия граждански колектив.В съвременния свят образованието е задължително условие за превръщането на всеки индивид в пълноценен гражданин,а липсата на такова го обрича на маргинализация.То е абсолютно наложително,понеже дава на младите
хора в тяхната най-подходяща възраст общи познания за заобикалящата ги среда,за близкия и далечен свят,чрез него те придобиват всестранна култура и умения да общуват с останалите ивдивиди,получават подготовка за своята бъдеща професионална кариера.Образованието е може би на-важният етап от развитието на личността в съвременните условия.То е вратата към един по-добър и достоен живот. Със знанията,които предава,с уменията и навиците, които изгражда,образованието носи самоуважение и вяра в собствените сили,дава самочувствие.Целта на образованието е да подготви юношите за бъдещия им живот,да ги направи пълноценни граждани с изградена самодисциплина и отговорност за своите постъпки,да развие техният интелектуален потенциал,да разшири мирогледа им и да им създаде полезни социални умения.Човек,който не e преминал през образователната система е неспособен да се справи с предизвикателствата на модерното време,в което той така или иначе живее.Той не би могъл да комуникира адекватно с другите членове на социума,не би имал познания за заобикалящия го свят,у него ще липсва дисциплина,а съпоставяйки се останалите той ще бъде вечно комплексиран и фрустриран.Поради липсата на знания и умения,той не би могъл да се реализира на пазара на труда,където всеки човек е оценяван според полезността си за трудовия процес.Защото работодателите нямат нужда от субекти,които не владеят добре официалния език,с които е почти невъзможно да се осъществи нормален вербален контакт,а още по-малко в писмена форма,които не притежават дисциплинираност и отговорност към работния процес,които нямат знанията и уменията да усвоят елементарни трудови практики,които не притежават технически познания, които не умеят дори да четат и пишат.И никой няма право да обвинява
мениджърите,които съвсем целесъобразно и прагматично избягват да наемат такива фигуранти.От това следва,че който няма образование или не би могъл да си намери работа,или тя ще бъде нискозаплатена.А това го осъжда на полугладно съществувание,на мизeрия,на материална и духовна нищета,на комплекси за малоценност,на перманентна ненавист към по-имащите и способните.Все симптоми,характерни за гетоизираната ромска общност. Тоест,основните проблеми на това малцинство произхождат от неговата неграмотност,безкултурие и необразованост.И накрая,нека не забравяме,че българското общество също изпитва сериозни икономически затруднения и се намира се в дълбока морална стагнация.Но най-голямата опасност идва от демографската катастрофа,поради която българското население оредява със заплашителни темпове.Градивният елемент на това общество прогресивно изчезва.Извинете ме,но този проблем за мен е много по-важен от всичко друго,защото ако ги няма българите,ако няма кой да работи и да произвежда материални блага,ако няма кой да пълни фиска-няма да има и държава.