Незнам защо, но с всяка изминала година все по малко и по малко се вълнувам за рожденните си дни. Ето че остават само 2 месеца до поредния рожден ден а на мен ми е все едно...   искам да си остана, на колкото съм! Имам 1 приятелка, която е на 14 и няма търпение да стане голяма на 18-19 да речем. Държи се като лелка и не мога да я разбера. Вместо да изживее детството си пълноценно тя се напива, напушва постоянно само за да изглежда по голяма в очите на хората. Ако можех да избера кои момент от живота си да върна, то щях да върна детските си години. Може би, защото ми липсва безгрижността...   ...липсва ми това да нямам проблеми, да не се влюбвам, защото любовта може да те отнесе на 7-то небе, но може и да руши съдби. С всяка изминала година проблемите стават все повече и повече, дикато накрая не се осазнаеш че си затънал до гуша в проблеми и нямаш минутка време да се позабавляваш!  А съм сигурен, че детето в нас никога не умира! И няма нищо смешно в това 30-40 годишен човек да се люлее на люлка. Аз например, когато видя такъв човек се изпълвам с ентусиазъм и надежда. Изпълвам се с радост, че има такива хора!