Angel Of Death by Apocalyptica... Много стържи тая песен, ей.. Но хванали са усещането, според мен. Четох наскоро малко Пратчет - СМЪРТ се появяваше винаги в точния момент.. И единственото, което си мислеше,  че предлага беше избор. Докато един малък, съмняващ се във всичко свещеник му се развика. Изненада го така, че СМЪРТ само успя да промълви "Но аз дори още нищо не бях казал"..

Както и да е, лятото свърши.. За мое съжаление. Вече е студено и не става да прекараш цяла нощ навън. Знам, ще дойде друго. И в това има чар.

Малко ми е гадно.. Може би личи. Писането не върви. Сякаш стъпвам по лепкава кафява смола... Която ме дърпа. Полепва по краката ми, за всяка крачка е нужно повече усилие от преди. Крачка в живота... Всяка буква, дума.. идва трудно..., като последните капки от изцеден лимон.
Като казах лимон - обичам сок от лимон с вода и захар. Странно, киселото хем изчезва, хем го има. Дали да стана да си направя? Имам ли лимони? Не е ли по-лесно да проверя, вместо да се чудя? Но не ми се става. Засега поне. Ако стана, нишката съвсем ще изчезне.. Конецът, който се опитвам да следвам. С поглед...

Нещо погледът ми се замъгли. Разсеях се. Оглеждам околността. Зелените поляни и хълмовете напред. Небето е синьо и спокойно. Далече вляво се издига планината. Гората е зад мен. Слънцето пече, но не изгаря. Въобще.. приятно време. И сред тази красота вървя сам.  Какво прахосничество! Но понякога има нужда.. Поне така казват. Да повървиш сам.. Да чуеш мислите си. Сърцето си. Доколкото са му останали сили да говори..

Отплеснах се. По-добре май да бях направил сока :)

/me черпи четящите с по един сладък и свеж лимонов сок!

----------------------------------------------------
The Cure - Close To Me