Сега ми се обади едно приятелче от Латвия. Пита как е в България. Ми, казвам му аз, добре е. Кризата удари само някои сфери - строителство, металургия, шивашка промишленост, и за сега толкова.

А той ми разправя, че там, в Латвия, били най-зле ударени от всички други Прибалтийски държави. В първите месеци на тази година ВСЕКИ ДЕН фалирали по 30-50 фирми. От познатите му повечето или са си изгубили работата, или са пред уволнение.

И най-лошото - огромна инфлация. 80-100% се били качили цените. Заплатите (за тези, които получават заплати) пък се намалили с 30-тина процента. Точно във фирмата, където работи той, заплатите се били запазили. Но при повишени двойно цени, покупателната им способност също е спаднала двойно! Ужасен ужас.

Аз му викам: "Ама те при нас управляващите не могат да направят такава инфлация, понеже сме вързани за еврото." А той ми отговаря: "Повярвай ми, могат! И ние сме вързани за еврото!!!!!"

Между другото, един друг приятел ми се обади тия дни, от Унгария. Не му се говори, толкова са зле.

На тоя фон, ей сега ми се обади една Милка от Београд. Питам я - как е кризата, а тя ми казва: "Само причаме за криза" (само говорим за криза).

Та така - дойде ред като в библията последните да станат първи. Въпросът е, като се преобръща палачинката, ние къде ли ще сме? Кой да ти каже - ще си приказваме през септември.