Ама много си падам да се запознавам с разни хора по автобуси, гари и т.н. Много е приятно с кого да имаш да си бъбриш 2 часа ...В повечето случаи с някого, когото няма да видиш никога повече...

Качвам се вчера в автобуса, но ме накараха да си оставя чантите в багажника. Много мразя да си отделям раницата. Все едно да махнете на охлюва или на костенруката черупката...Както и да е - настаних се на втория етаж и се зачетох - Georges Perec, La vie mode d emploi. Задължителна литература, какво да правиш. 600 страници - нищо работа. А и тази е интересна. Прочела не прочела 2 страници и чувам зад себе си разговор на английски. Ама един такъв английски, нямам думи. Не се сдържах и когато човекът приключи, бях достатъчно нагла да се обърна и да го заговоря на френски. На него за малко да му падне ченето.Попита ме дали мога да спрягам глаголи, за да си говорим . Мммм, то за 8 години поне в сегашно време ги научих, мда, тва да не е онова гадно време, дето даже и името съм му забравила, освен ,че не мога да ги спрягам в него.Та започнахме едни сладки приказки, лаф- мохабет. Пита ме какво чета , погледна книгата и каза,че този автор не го е чувал, при което тоя път моето чене за малко да падне (пък аз нали сега нося едни такива шини). Значи така, ние тука четем и пишем есета и анализи на някакви книги, дето даже и французите не ги знаят...Хъх! И като му обясних,че много обичам да чета и той ни в клин, ни в ръкав казва "А, сега ще ти подаря една книга". Аз не го чух съвсем, той я извади и ми я подаде. Аз си мислех,че само я разглеждам, но той си взе листчетата и каза,че вече е моя. И аз...абе много бях щастлива! С моята книгомания...Той каза,че ми я подарява, защото предназначението на книгите е да обикалят света и да учат хората. Прочетената книга , оставена в библиотеката, не помага на никого...Странно мислене, особено за мен, която обожавам да трупам нужни и ненужни вещи...За книгите да не говорим...
Оказа се много интересен човек, на 36, зодия Близнаци (някой да се учудва?! около мене все Близнаци...).По принцип е дърводелец, но е пътувал много с Лекари без граници, не разбрах точно като какъв. Когато започна да ми разказва за пътешествията си, аз просто гледах , кимах и виках Уи,Уи...Установих,че съм много добър слушател. Не за първи път го правя тоя номер - заговоря се с някого, активна съм около половин час и после го оставям той да измисля за какво да ми говори...Разказа ми за Индия, за Южна Америка, за будизма...Разказа ми как когато тук падна комунистическият режим (или какъвто и да е бил, не съм много наясно, била съм на 5 и нищо не помня) , той е бил в казармата и изведнъж Западна Европа се оказала без враг. На мен ми стана много смешно...Заспиваш вечерта с ясното съзнание,че врагът ще дойде от Изток...Събуждаш се на сутринта и...тук враг, там враг, няма враг...Та по тоя повод ми каза, че ние явно сме силен народ.Аз попитах защо и той каза : "Ти си преживяла целия си съзнателен живот в кризата на прехода - 17 години. И въпреки трудностите не си мрачна, а много усмихнат човек"...Какво ли пък разбрах аз от тоя преход, освен ,че имаше моменти , в които чакахме на адските опашки за хляб ...Слава богу, родителите ми са успели да се справят с нещата, да получа добро образование и да не чувствам почти никакви липси...След два часа приятни раздумки се оказахме в Софиа. Той каза ако реша да карам магистратура във Франция, обезателно да отскоча до Безансон на гости. Даже и адрес ми даде :)
Та като говоря за французи - нали участвах във франкофонски конкурс за поезия. Е, еврика, резултати има. Най-вероятно не съм спечелила, предполагам,че ако бях, Венсан щеше да пише, но все пак с Деси и Марго сме поканени на награждаването в Букурещ - някаква франкофонска организация ни плаща пътуването и една нощ на хотел в Букурещ. Аз паспорт нямам, сега ще падне едно вадане тука за 3 дни,че заминаваме на 27, ако всичко е наред. Отдавна не съм излизала извън България и сега се кефя!!!Дано всичко е наред с паспорта.
Ами това е :)