На 07.03.,ентусиазирана и изпълнена с надежда, че все още са останали непродадени билети за оперетата „Цигански барон” за 08.03., прекрачих входа на Музикалния театър.На гишето касиерката се цупеше,както винаги, а във фоайето бяхме само моя милост и една баба с бастунче. Тери ми бе пожелал да сътворя вълшебство този ден. И аз толкова присърце бях взела това пожелание, че оставих възрастната жена да си купи билети преди мен, за да имам време да разбера какво точно да направя.Застанах отстрани на гишето, правейки се,че внимателно разглеждам програмата. Всъщност, въздухът носеше познатата миризма на Вълшебство, което капризно настоява да бъде сътворенo! Аз често изпълнявам неговите капризи,защото Вълшебството обикновено е много настоятелно, а аз все още не съм се научила да му противореча!Познавам хора, които винаги му противоречат и учудващо – печелят ! Но аз никога не съм имала желание да изуча изкуството на спор с Вълшебство – с достатъчно „неща” и хора  в света ми се налага да споря и когато за капак на всичко и Вълшебството седне на масата за преговори, аз вече съм изморена и казвам: „Добре!”Вълшебството е хитро и затова избира подходящия момент! Така е,защото се познаваме мнооого отдавна!

И така, да се върнем в Музикалния театър. Преди да започне лиричното отклонение, лентата бе застинала на следния кадър: бабата е застанала на гишето, а аз се преструвам, че гледам програмата...Старицата попита нещо, но аз понеже съм малко глуха (затова и когато Вълшебството иска нещо,  му се налага да ми говори на висок глас ), дочух само: „4 лв”, „6 лв.”, сопнатия тон на касиерката и разочарования глас на възрастната жена, който промълви :„Добре, тогава ще трябва да си избера друга дата!” И после въдъхна. При тази въздишка, Вълшебствтото започна да ми крещи нещо в ухото, но аз го успокоих, че има време и като съм обещала нещо, ще го изпълня. Още не знаех какво трябва да направя, но реших първо да си купя билети – нали всъщност за това бях дошла. На въпроса ми дали са останали билети за 8-ми март, касиерката се сопна, че има от 5, от 8, от 10 лв. и 2 от 6 лв. Аз взех двата от 6 лв. и макар да не знаех точно какво вълшебство трябва да извърша, се приближих до бабата, която разглеждаше програмата. Тъй като до преди това се бях преструвала, че я чета,сега ми се наложи да я разгледам наистина! Бабата ме попита дали съм гледала едикояси оперета, аз отговорих утвърдително и така започна краткият ни разговор, от който разбрах, че жената е искала да си купи от билетите с намление за „Цигански барон” за 08.03. Понеже освен глуха, съм и разсеяна, не бях забелязала, че в най-горната част на програмата с едър шрифт пише: „ 50 % намаление на билетите от 4 и 6 лв. за студенти и пенсионери” ( може да е пишело и „...за ученици” , но освен всичко друго нямам добра памет, така че меизвинете, ако съм неточна ).

 -        Но аз току-що си купих 2 билета от 6 лв. – казах аз. -  Може да са останали още!

 Бабата се приближи до гишето и попита дали не са останали билети  от 6 лв. Касиерката й се сопна, че аз съм била взела последните.

 -        Но аз още в началото Ви попитах и Вие казахте,че изобщо няма от 4 и от 6лв. –развълнува се старицата. – А на момичето сте продали, значи е имало!

-        Не съм казвала, че няма! – касиерката вече крещеше – Няколко пъти повторих, че има от 5 , от 6, от 8 и от 10 лв.!Отвърнахте, че нямате толкова пари!

-        Защото като Ви попитах за намаление, Вие ми казахте,че няма! – ядоса се бабата.

-        Несъм Ви казвала подобно нещо – крещеше касиерката – Вие изобщо не сте меслушали...

-        Аз съм сигурна, че не ми казахте! – прекъсна я бабата.

 
В крайна сметка спорът завърши с тъжния и примирен поглед на възрастната жена, която с бавна крачка се приближи към мен, отново да разгледа програмата...Понеже освен глуха, разсеяна, непомнеща, зягрявам доста бавно,единственото, което ми хрумна в този момент, бе да предложа на жената да си купи от по-скъпите билети, а аз да доплатя сумата, която не й достига. Тя, естествено, категорично отказа.Разделихме се с пожелания за приятен ден и аз излязох  замислена от театъра.

По пътя в главата ми се подреждаха сцените на следния сценарий: бабата си купува билети за друга дата, разочарована от неуслужливостта на касиерката и от това, че под носа й съм отмъкнала последните билети с намаление, прибира се вкъщи и разказва какъв лош късмет е имала този ден...”Този сценарий не ми харесва” – казах си наум. В този миг чарковете в главата ми се задвижиха и молейки се да не са се задвижили прекалено късно, се затичах в обратна посока.Влетявайки през вратата на Музикалния театър, лентата замръзна на следния кадър: касиерката -зяпнала учудено, а старицата – вадеща портмоне от чантата си. Слава Богу, не беше късно!

 Изтичах до гишето и възвръщайки спокойствието си, се обърнах с усмивка към бабата:

 -        Много искате да идете на оперета точно на 8-ми март, нали?

-        Ами аз 7 месеца не бях тук и много ми липсваше оперетата. – отвърна тъжно жената. –И толкова се надявах утре да ида...

-        Особено щом имате и празник! – усмихнах се аз.Извадих двата билета от чанатата си и й ги подадох. – Ето, давам Ви моите билети!

-        Но аз нямам толкова пари да Ви ги платя – каза с притеснен, но благодарен глас бабата.

-        Аз Ви ги подарявам – отвърнах със спокоен тон. – Нали утре имате празник!

-        Много Ви благодаря, но не мога да ги приема – в очите й се изписа силно въленение –пък и Вие...

-        ...ще си взема билети за 28.03. – прекъснах я аз.

-        Но на 28-ми е „ Царицата на чардаша”, не „Цигански барон”!

-        Толкова по-добре.- отвърнах аз. – Това е любимата ми оперета!

-        Но аз не мога да приема – каза тъжно жената.

-        Защо?– развълнувах се отново аз. – Защото сте свикнали обикновено да не Ви сеслучват подобни неща? Защото е по-нормално аз да си тръгна, а Вие да купите билети за друга дата? И да не се изпълни силното Ви желание да идете утре, на празника? Ами приемете, че днес късметът Ви е споходил и едно момиче иска да Ви подари радост за 8-ми март! Просто я приемете!

 Бабата помълча известно време. В погледа й се четяха смесени чувства, но най-силното от тях бе вълнението. Тя предложи да ми даде половината пари ( 6лв. ), защото само толкова имала. Аз отказах, но тя заяви,че иначе няма да приеме билетите и след кратък спор се съгласих.

 -        Много Ви благодаря – просълзи се старицата-, толкова ми се искаше да ида утре! Само добро да Ви се случва... – и с бавна крачка се запъти към вратата, подпирайки  се на бастунчето си.

 Аз се приближих до гишето. Касиеркта вече не бе намръщена и ме гледаше с поглед, в който имаше смесица от недоумение, радост и още нещо, което нямах желание да разгадавам,понеже нейната душа не ми бе толкова интерсна в момента.

 -        В такъв случай – обърнах се към нея – 2 билета от 4 лв. за 28-ми. Ако може,единият да е студентски.

-        6 лв.– отвърна касиерката, този път с усмивка.

 Аз бръкнах в портмонето си и... очите ми блеснаха от радост! Колко често си мислим , че ако направим вълшебство, може да загубим пари? Когато минем покрай просяк или уличен музикант, ровим за най-жълтите си стотинки, да не би да обеднеем, ако дадем малко повече...В този ден бях платила 12 лв. за 2 билета (понеже не знаех, че имат намаление). Дадох ги на бабата, а тя ми върна 6 лв.Сега със същите тези 6 лв. купувах билети, за които, благодарение на вълшебството, вече знаех, че мога да поискам намаление. И каква бе цената на това вълшебство? В пари – нито стотинка! В духовни облаги – огромно количество радост и удовлетворение!Значи даже бях на печалба!:))

 След като излязох от Музикалния театър, реших, че все пак искам да идем с Тери някъде на 8-ми,затова се запътих към Театъра на армията. Когато стигнах, видях, че според програмата на 8-ми март щеше да се играе „Ножица-трепач”. С Тери отдавна искахме да гледаме тази постановка, затова се зарадвах на „съвпадението”...но за момент се притесних: каква бе вероятността билетите вече да са изкупени?Предвид зрителския интерес към постановката – голяма. Но си спомних, че когато човек сътвори вълшебство, Късметът му идва на гости. Така е, защото Късметът и Вълшебството винаги вървят заедно – те са стари приятели. Това съм го научила от Вълшебството, тъй като се познаваме мнооого отдавна...

Затова застанах на гишето и попитах:

-        Останаха ли билети за „Ножица-трепач” за утре?

-        Само за балкона – отвърна касиерката.

-        Два билета – усмихнах се доволно. :))

 П.С. Тази история е напълно истинска.Приликата с реални лица и събития е НЕслучайна!