Докато хората се забавляваха в събота, аз се събудих с една ужасна новина. Един мил член на семейството беше изчезнала. Става въпрос за патето Надя.

Патя, колкото и странно да звучи ни беше много мила по много причини. Първо, тя е последното животинче останало живо след смъртта на баба ми и последен спомен от времето, в което нещата бяха различни. 

Освен това, тя беше много близка дружка на кучето ми, както се вижда от втората снимка-правена е в колата ми, взимахме си ги от родителите на приятеля ми, които ги гледаха за ваканцията ни и патето трябваше да стои в една щайга до седалката, но тя си се качи сама горе и си легна до Робин. Просто двамата се обичаха. Когато бяха заедно на двора и Роби тръгваше на някъде, тя тръгваше след него. Когато той лаеше, тя също се разкрякваше. Май беше повече куче, отколкото пате. Когато Роби си лягаше да си дреме за красота, тя също лягаше наблизо( около метър) и го гледаше. И беше толкова добра и умна. И си ни носеше  и яйца. И Роби се опитваше да я оправя, което беше много забавно, защото той си клати нещо отгоре, на 20 см от нея, тя си лежи, и после като приключат Патя доволно се отръскваше и си разперваше крилата.

Много ми е мъчно, защото я затворих вечерта, а на сутринта я нямаше. Просто така. Без перушина, без крякане, без дупки в мрежата. Нямаше я :(

Затова си мисля, че трябва да сме разсърдили духовете на местността. Много животинки ни изчезнаха без обяснение. То какво ли не изчезна, от тази къща, но на кой му е притрябвал пате, което се мисли за куче...Много ми е тъжно, а на Роби му е дори още по-тъжно-тя си беше неговата жена. Но не...