Историята е от серия тъпи – разбира се, в куинблъндърски стил :)

Една сутрин трябваше да отида до ДИУУ. Метнах се на трамвай единица, за който имам карта за градски транспорт и тъкмо щях да сляза на „Тригълника”, за да взема единайсетицата, се сетих, че нямам в себе си билетчета, а там точно не продават.

Значи ми остава варианта да си купя от ватмана, но те, ватманите, са много специални. Не стига че билетът е с 10 стотинки по-скъп – продават ти го за 80, а не за 70 ст. - не само, че искат точно приготвена сума, ами имат претенции и какви монети им даваш. Специално съм снимала такава табелка.

Решавам тогава, че ще опитам вариант Б, което значи да попътувам по-дълго и да взема петицата от Съдебната палата. Да, доста по-бавно е, но за сметка на това ще сляза да си купя билетчета на нормална цена, ако 70 стотинки изобщо може да се нарече такава.

Речено-сторено. Слизам и си купувам даже талон от 10 билета, понеже ми излиза още по-евтино – по някакви си 60 стотинки парчето! Щастлива и доволна, че сравнително бързо съм допътувала до центъра и съм си купила билети много изгодно, се качвам в петицата.

Тук е важно да отбележа, че при моите дълги разходки обикновено съм със завряни в ушите слушалки, защото си слушам музичка за настроение. В този вид вече съм се озовала в петицата, вадя билет №1 от талона и го дупча. След това се обръщам, за да седна и някакъв младеж ми подава билетче. Аз го поемам, въпреки че се позачудвам защо той не стане да си го перфорира – ами иска аз да го обслужвам, но си казвам, че момчето може нещо да не е добре.

Дупча билета и му го подавам, при което той прави жест, че не му е нужен и нещо ми обяснява. Аз оставам в недоумение, свалям слушалките, за да чуя какво ми казва. И чувам следното:

„Този билет не е мой - вие го изпуснахте.”

„Какво!?”

Поглеждам билета и виждам, че това всъщност е билет №10 - последният от моя талон с билети - откъснал се от другите и хвръкнал. 

Осъзнавам какво съм направила и си казвам, че по-тъпо не мога да го измисля: въртях-суках да ми излязат по-евтини билетчетата, даже обиколих София заради тая работа и накрая дупчих два билета за едно пътуване.