Събрахме се тази вечер у Диляна. Бяхме аз, Мария, Венсан, Диляна и Христина. Хапвахме сладки, пихме кола и гледахме старите видеокасети от пътуванията ни до Франция.

На първата касета представлението беше "Малкият принц". Като си помисля тогава колко бяхме сериозни, докато репетирахме и играхме , а сега виждам толкова много грешки и в собственото си, и в чуждите изпълнения.. А колко много се смяхме всичките и си спомняхме разни случки от гимназията :)) Венсан, горкият, ту разбираше, ту не...А и нашият френски на касетата е ужасен. Сега обаче Венсан каза, че говоря много хубаво, което си е комплимент.Друго може и да не научих в тая филология, ама поне произношението ми оправиха. Имахме кадри от Париж, от Руан ...

Пасле се оказа,че Мария имаше да връща нещо си на Димитър Камбуров, който също ни е бивш съученик и за да му вземе номера на телефона, трябваше да се чуе и с Димитър Дамянов. Така си уреди среща с двамата и ние всички бяхме достатъчно нагли да отидем. Тях двамата не съм ги виждала от бала...Камбуров никак не се е променил, но Дамянов ми се стори доста порасна. Потвърдих слуха, че съм се омъжила и  той малко мигаше на парцали. Много било далече от тях, те не мислели за такива неща..Аз пък все едно много мислех...Аз ако мислех и аз нямаше да съм омъжена :)))

Стояли сме около 30 минути на спирката, за да се видим първо с тях двамата, а после да чакаме автобуса на Христина и да не я оставяме сама в тъмното. Дид,аз,Мари и Венсан се върнахме у Диди да догледаме втората касета, за последното ми пътуване. Тогава пиесата беше по мой сценарий, помагах и за режисурата и се чувствах ужасно горда. Определено си личеше прогресът в актьорското ми майсторство, макар да имам точно една реплика. Движенията ми бяха много по-пластични и по-истински. То пък всъщност ролята не изисква особено майсторство...Няма значение. После има кадри от два безумни купона, на които аз съм постоянно с някакви бутилки и танцувам чалги, като постоянно повтарям, че аз такава музика не слушам. На единия купон, във Франция, дори ме има как танцувам на някакво подобие на пилон, хахахахахах :)

Прави ми впечетление обаче, че съм много слаба на тия касети... Както и на снимките, които гледах тази сутрин. А си спомням ясно, че тогава се мислех за дебела...Колко ми е бил акълът! То и сега се мислех за дебела, отслабнала съм с 5 килограма от лятото, свалила съм и сантиметри от мерките ( на Ицко му липсва бюстът ми :) ) ...Мога да отлабна още, но вече се усещам, че започва да ми става по-лошо от преди. Проблемът с ниското кръвно винаги съм го имала, но сега като че ли повече ми се вие свят...Ще видим, ще се опитам да спра да слабея на тези килограми, обаче не знам дали ще успея, защото все още имам някакво смътно чувство, че са ми в повечко. Разбира се, няма да стана 52 кг и 86-59-93 за 176 см, както бях в 8 клас, тогава съм изглеждала като някакъв стълб, никаква женстевност, никаква грация...То пък сега една женственост и грацияяяяя, нямам думи. Не приличам на колежките си с високите токчета, елегантните палта и вечното мацане на устни във всяко междучасие. Чувствам се по-мъжки от тях, не им обичам лиготиите...А пък съм по-женствена от мъжете :))) Логично. И съм някакво такова средно, непораснало същество... Както и да е, мисълта беше съвсем различна.

Разделихме се около 9 часа и на мен ми беше много криво. За това и пропуснах дългите сбогувания. Като си помисля, че няма да видя Мария до юли месец ( обеща да си дойде за рождения ми ден) ...Даже малко не одобрявам, че постоянно мъкне Венсан, ама всъщност като няма къде да го остави, понеже техните не говорят френски...Мога да си се държа свободно пред него, но някакси...Не е както в гимназията, където бяхме постоянно четирите заедно. И Диляна кой знае кога ще я видя...Уж другия път като се върна, но тя я е в Пловдив, я не, може пак да е хукнала по България. Само Хриска със сигурност ще е в Пловдив, ама с тая медицина, човек не може да свари да я види...Понякога така ми липсва гимназията...Чудя се дали и Университетът ще започне да ми липсва? С никоя колежка не съм толкова близка. Бях с Деска, но от както не съм в Студентски град, нещата определено не са същите...А всъщност не знам и доколко въобще искам да съм близка с някоя от тях, всичките са толкова далечни, пораснали, различни от мен...И трудно биха ме разбрали.