ИСТИНСКОТО ЛИЦЕ НА КОМУНИЗМА В БЪЛГАРИЯ

от kordon на 19 ноември 2010, 14:42

Етикети: икономика , социализъм , тодор живков , политика , комунизъм , тоталитаризъм , нрб

 
 Икономиката на НРБ през погледа и в признанията на висши партийни и държавни функционери                                                                                                                              През целия период на т.нар. "преход" ние сме съпътствани от един неизменен и несекващ носталгичен рефрен,който възпява добрия живот в годините на социализма,обусловен от успехите на народното стопанство под вещото ръководство на Партията.В името на справедливостта трябва да се изтъкне,че през тоталитаризма се живееше по-спокойно,за всички имаше работа, заплатите се получаваха без изключения и винаги навреме,битовата престъпност бе в много по-ниски размери,а организираната въобще не съществуваше,бе изградена модерна инфраструктура,подържана в добро състояние,хората имаха възможност да почиват на планина или море,имаше изградени държавни стандарти в индустриалната и хранителната промишленост и т.н.Тогава изниква въпросът защо при всички тия постижения и при всеобщото благоденствие във всички сфери на живота, социалистическият модел на управление се разпадна и потъна в небитието?Защо при наличието на такова богато материално наследство и при толкова висококвалифицирани специалисти,останали като завещание от този период, страната изпадна в политически и икономически хаос,от който не може да се измъкне вече над две десетилетия?                                                                      След спорната дата 10 ноември1989 г. отпаднаха много ограничения,едно от които касаеше и достъпът до информация (разбира се,не в пълна степен).Наличните данни показват,че розовият образ на социализма е преди всичко дело на пропагандата,а в действителност икономиката на Народна Република България е била в плачевно състояние,преминала е през няколко банкрута,които са били скрити от обществото,съществуването на марионетната комунистическа клика е било поддържано със солидни дотации от СССР,което ни е обвързало с него до невиждани дори и в системата на социалистическия блок мащаби,а сравнително високият жизнен стандарт на населението е бил изкуствено подхранван от огромни държавни субсидии,които поради своята изначална порочност,са отслабвали страната и са я водили към неизбежното сгромолясване в пропастта.Ако тези заключения изглеждат като субективно частно мнение,нека за по-голяма достоверност се запознаем с мненията на видни личности,управлявали в онези времена партийните и държавни органи.         Гриша Филипов,министър-председател на НРБ (1981-1986),завеждащ икономическия сектор в ЦК на БКП.От 1958 г. Гриша Филипов работи в апарата на Централния комитет на БКП, а от 1964 г. - на Министерския съвет. През 1968 г. става първи заместник-председател на Държавния комитет по планиране с ранг на министър. От 1971 г. е член на Държавния съвет. Избран за министър-председател на НРБ (1981-1986) г., след което отново е член на Държавния съвет до края на 1989 г.: "С решение на Януарския пленум през 1950 у нас се сложиха основите на тоталитарната система на управление на страната,оформи се командно- административната система на управление.Тези принципи бяха заимствани от Съветския съюз на Петия конгрес на партията (1948).Още оттогава насам у нас беше подценен пазарът и пазарната икономика.Фактически по този начин се отричаше ролята на пазара.Взаимоотношнията между социалистическите страни не бяха пазарни.Не можахме да изградим и пазар вътре в страната.От тази гледна точка управлението на нашата икономика от самото начало се осъществяваше с помощта на административно-командни средства и методи.Ние имахме пари,имахме цени, имахме кредити,имахме речалба,но всичко това беше категория без съдържание. Това беше дефектът на тази система.Безспорно отговорност за това положение носи цялото партийно и държавно ръководство."                               Станко Тодоров,министр-председател на НРБ (1971-1976,1976-1981)Участва в правителството като министър на земеделието (1952-1957), председател на Държавната планова комисия (1959-1962) и вицепремиер (1959-1966). След приемането на Конституцията от 1971 оглавява Министерския съвет и остава на този пост до 1981г.:                                                                         "Нашата промишлена продукция трудно пробиваше на международните пазари, защото не беше на необходимото техническо и технологично ниво.През целия период растеше делът на предприятията от тежката промишлност и ставаха структурни промени,които не винаги бяха съобразени с реалните възмжности на Блгария.Беше допуснато увлчение в развитието на тежката промишленост в ущърб на останалите отрасли.Форсирането към коопериране на селското стопанство в планинските и полупланинските райони беше една грешка.Аз по това време отговарях за селското стопанство.А кой е решавал тогава-то се знае.Инициативата беше на първия ръководител в страната Тодор Живков.А моята отговорност се състои в това,че не се противопоставих.Положението но страната не беше благоприятно.Слабото развитие на промишлеността и кооперирането в селското стопанство,макар и при слаба механизация,освободиха много работна ръка и имаше безработица.А в самото селско стопанство поради ниските изкупни цени трудоденят се заплащаше ниско.Налице бяха сериозни икономически трудности.От българския народ не можеше да се крие изостаналостта на селското стопанство,тъй като тя беше очевидна за всички."                                                    "Системата на дотациите не благоприятстваше за ефективното развитие на икономиката и нейните отрасли,особено тези,които живееха на дотации. Ръководствата на тези организации бяха с вързани ръце,тъй като те бяха зависими от Министерството на финансите и плановия комитет по отношение на своите резултати и оперативни действия.Освен това те не можеха да извършват съвременна модернизация и обновление на производствените мощности,тъй като трябваше да разчитат на инвестиции от централните органи,а с извънплановите инвестиции и дотации трудно можеше да се получат допълнителни средства.По този начин стимулът в ръководството на тези предприятия за усъвършенстванена производствния процес,за внедряване на научно-технически постежения за производство на конкурентноспособни изделия беше убит.Фактически дотацията по планов път още в началото на годината покриваше неефективността и загубата в края на същата година."   -протокол за разпит на Станко Тодоров от 28 март 1991 г. от АНСлС (Архив на Националната следствена служба),дело №4/1990.                                              Причината за дотиране на нефунциониращи производства Станко Тодоров обяснява така:                     "Нерентабилните производства не ни се предалагаха за внос от страните-членки на СИВ.А ние нямахме достатъчно валута,за да ги внесем от капиталистическите страни. Поради това за някои от тях плановият комитет беше принуден да ги планира за производство,тъй като нямаше начин да се задоволят нуждите от тези стоки за страната.Всичко това беше в резултат от ниското техническо развитие у нас."                                                                       Людмил Ангелов,заместник-министър в Министерството на строителството и строителните материали през 80-те години,обяснява за дотациите в неговия ресор:                                                                                                                           "В резултат на цените на основните строителни материали,което беше един постоянен процес,редица строителни организации в страната изпаднаха в тежко финансово състояние.Това наложи чрез разпределение на печалбата на строителния отрасъл да обезпечаваме с дотации тези организации,тъй като за самия отрасъл дотации не се предвиждаха.Изменението на цените на горивата и енергията доведе до влошаване на финансовото състояние на циментовите и на керамичните заводи и за тях се отделяха ежегодно 60-70 млн. лева дотации."     Георги Атанасов, министър-председател и член на Политбюро на ЦК на БКП от 1986 до 1990 година.От 1977 до 1984 година Атанасов е секретар на Централния комитет на БКП, а от 1981 до 1984 година е и заместник-председател на Държавния съвет и председател на Комитета за държавен и народен контрол с ранг на министър в правителството на Гриша Филипов. През март 1986 го заменя като председател на Министерския съвет, а по-късно същата година оглавява и 75-тото правителство на България:                              "Икономиката беше поставена в един процес на непрекъснати реорганизации и то в една обстановка,когато тя вече беше в дълбока криза.От 1986 ние се оказахме с празни ръце-нямаше какво да изнасяме,за да получим валута.Аз съм дълбоко убеден, че една от грешките на нашата икономика е нейната едностранна насочености обвързаност.Ние фактически скъсахме всички мостове освен този,който ни свързва със СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ-икономическа организация на комунистически държави и нещо като Източен блок).България понесе всички последици от трудностите,които изпитваше съветската икономика и икономиките на другите страни-членки на СИВ.И затова,когато в Москва кихнат,ние вече сме болни от грип.Когато в Москва завали,ниие вече трябва да сложим ботушите."                                                             Тодор Живков,български политик от БКП, който в продължение на 35 години (1954-1989) е партиен и държавен ръководител на Народна република България (НРБ).От 1954 г. е избран за първи секретар на ЦК на БКП и става вторият човек в управляващата партия след нейния генерален секретар Вълко Червенков. През април 1956 г., след премахване на партийната длъжност генерален секретар на ЦК на БКП, той оглавява БКП. По-късно (1981) неговата длъжност първи секретар е преименувана на генерален секретар. Той е министър-председател на България в 70-то (1962-1966) и 71-то (1966-1971) правителства - втори по продължителност период на този пост в българската история след Станко Тодоров. От приемането на Конституцията през 1971 г. до края на 1989 г. е председател на Държавния съвет, т.е. фактически държавен глава:                    "Аз не твърдя,че народът е живял в изобилие-такова беше времето.Ние сме идеализирали Съветския сюз.Той за нас беше образец.И трябва да бъда сега подлец,за да кажа,че още тогава съм бил наясно какво е било положението в Съветския съюз,Ние постепенно виждахме и започнахме посстепенно да чувстваме, че съветските хора живеят по-лошо от българските граждани.Очевидно е,че ЦК на БКП и генералният му секретар (тоест самият той-Тодор Живков) са били под влиянието и в плен на илюзията,че победата на социализма в Европа е гарантирана.И накрая,понеже говоря откровено, искам да подчертая,че тази политика за тогавашните условия беше правилна (?),но започна да ражда своите парадокси и противоположности.Бавно,но сигурно бяхме осъдени на технологично и информационно изоставане,тъй като нашият пазар беше главно социалистически.От 1985 моделът на развитие,който бяхме избрали,започна да се руши.Ясно беше,че той крие в себе си предпоставките за своето ликвидиране."
"У нас съществува прекомерна централизация в планирането и в ръководството на икономиката,стигаща по същество до опекунство.У нас всичко се подработва централно и на хората не им се дава възможност да мислят.Те такова задължение не чувстват,защото няма за какво да мислят". -изказване на Т.Живков на заседание на ЦК на БКП и правителството от 23 януари 1964 г.          "Как става така,че десетилетия наред капиталистическият строй,който е исторически обречен и се раздира от непреодолими антагонистични противоречия,ни изпреварва, а в икономиката ние продължаваме да вървим след него,особено през последните години,когато той завоюва нови позиции в научно-техническия прогрес."-извадка от "Съображения за някои основни проблеми в развитието на реалния социализъм", връчени от Тодор Живков на Михаил Горбачов през юни 1985 г.                                                                                                             Емил Христов,председател на Съвета по управление на икономиката към Държавния съвет на НРБ:                 "Социалистическата система не можа да доработи механизма на личната и колективна материална заинтересуваност,а се опита да я замени със системата на принудата.Вместо интерес,подбуждан от пазарни потребности да се произвежда нужното и то да е качествено,действаха задълженията на плановите задания, осъществявани с всички мханизми на обществено-партийния апарат-партия, профсъюзи,комсомол.Всичко беше впрегнато,за да се осъществят задължителни задачи да се прави онова,което не беше мотивирано от собствен интерес.Този принцип на принудата роди тоталитарната система.При тази тоталитарна система неизбежно се развива високо самочувствие на управляващите,че те са компетентни във всичко,че тяхното решение  най-правилното."                                              Как функционира социалистическата икономика ни илюстрира Ради Багрянов, ръководител на Висшия експертен технико-икономически съвет,чрез примера със ЗТМ (завод за тежко машиностроене) "Червена могила"-Радомир:                                                                                   "Загубите от завода в Радомир са много по-големи от похарченото за строежа (за издигането му в многокилометров радиус през 80-те години са отделени милиард и половина лева, а в него е предвидено да работят около 20 хил. души, далеч повече от цялото население на Радомир. Строежът му буквално изцежда родната икономика, напънала се да бъде рекордьор в индустриализацията, а това, че така и никога не започва да функционира, окончателно го превръща в свиден паметник на абсурда).За да може да съществува,в завода са вложени като дотации определени суми.Само за 1989 те са 59 млн. лева,а за 1990-30 млн. лева.За всички години дотациите надхвърлят сумарно няколкостотин милиона лева.Изводът е,че през цялото време заводът в Радомир работи на бюджетно дотиране,тоест на загуба при предварително планирана такава."      Източници:                                                  "Тайните фалити на комунизма",Христо Христов                                                                                                       http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2007/11/07/395403_razsledvane_ikonomicheskoto_dosie_na_komunizma_-_chast/                                                                                                http://vek.bnt.bg/absurdi-i-kuriozi/c466,11-zavodat-chervena-mogila--radomir.html                                                                                                                                           http://bg.wikipedia.org/wiki/Категория:Български_политици_(1945-1989)