Блогът на смъртта
(роман)

Уточнение: Смятах да напиша и един пролог, ама нека е по-натам. Първа глава е факт, колеги, вие сте наред.

Първа глава

Ейс Коук с досада набра някакъв телефонен номер и запали предпоследната цигара  "Кемъл" от пакета си.
- Корпорация "Севън дейс", добър ден! - Чу приятен женски глас. - С какво можем да ви бъдем полезни?
- Една свирка добре ще ми дойде - отвърна Ейс и пусна облаче дим към тавана. - Ама туй по-късно, кукло. А сега веднага ме свържи с оня шашкънин, твоя началник,  че имам да му редим една далавера.
- Той е твърде зает, господине... За кого да предам, че го е...
- Я не ми пробутвай тъпи номера, захарче. Кажи на тоя малоумник да вдигне телефона преди да съм вдигнал задника му във въздуха. Речи му, че го дири Гробаря. Туй ще го накара да си похортува с мене. Айде, бонбонче, и по-бързичко, плийз!
Линията припука леко и докато чакаше да го свържат с шефа на корпорацията, Ейс пусна едно колелце дим към тавана на стаята, в която се намираше. Погледът му се насочи към трупа на възрастния мъж, застинал в неестествена поза върху скъпия персийски килим.
- Ейс, идиот такъв - прогърмя мъжки глас в слушалката. - Да не си си загубил ума, че ме търсиш в офиса?
- Мойто сиво вещество си е съвсем на мястото, бастун - сопна се Ейс. - Твоето, обаче, май е на изчерпване. Сещаш ли се къде съм?
- Разбира се, че се сещам, дръвник такъв! Поне свърши ли работата, сигурен ли си, че линията е чиста?
- За последното не се притеснявай, скъпи. Колкото до работата - некой ме е изпреварил.
- Моля?
- Да нямаш проблем с ушната кал, приятел? Квото казах. На твоя човек са му видели сметката и доколкото чувствителното ми обоняние долавя миризмата, бих рекъл, че пичът се разлага тука от поне седмица.
- Не може да бъде!
- Глей са - като ти казвам, че е дал фира, вервай ми. Само оная ти работа може да е по-мъртва от него, приятел - Ейс смачка фаса в масивното махагоново бюро и веднага зареди следваща цигара в устата си. - Не че се оплаквам, кинтите съм си ги зел, нема да се косиш, ще почистя всичко тука, ама само ако разберем, че си направил опит да ме накиснеш с тая поръчка, можеш да се сметаш за човек с дупка на челото.
- Спокойно, Ейс - гласът на другия бе станал неуверен. - Нямам нищо общо. Ти по-добре се омитай оттам. Онзи, който е свършил тая работа може би знае, че си там!
- Не ми давай наклон на кура, приятел. Знам как да се оправя. Апропо, чекам остатъка от сумата до час. Нема да ми е много приятно ако видя банковата си сметка без тия кинти. Куклите, дето ги клатя, имат навика да си падат по скъпи дрънкулки.
Ейс затвори слушалка и отстрани от корпуса на телефона малко устройство, което осигуряваше надеждността на връзката. Предварително бе залял всичко наоколо с бензин и сега му оставаше само да драсне клечката.
Преди да стори това Ейс реши все пак да вземе лаптопа, който видя върху бюрото.

Два часа по-късно, в собствения си дом пред чаша коняк и с димяща пура в устата, Ейс включи лаптопа. Това, което видя на монитора никак, ама никак не му хареса. Компютърът директно бе заредил някакъв сайт със странното име "blog.death", който на видно място показваше неприятно качествени снимки на негова милост в апартамента на мъртвеца. На това отгоре текстът под тях със стряскаща точност описваше проведения оттам разговор с шефа на корпорация "Севън дейс".
Ейс внимателно помести лаптопа встрани от себе си и слезе два етажа по-надолу. Спря пред масивна кафява врата и позвъни на звънеца.
- Кой е? - избоботи отвътре сънен глас. - Знаеш ли кое време е?
- Отваряй, Веско - мрачно рече Ейс. - Трябва да ти покажа нещо.
Вратата се открехна и една рошава глава се подаде отвътре.
- К'во, Ейс? Да не ти е пораснал втори член?
- Заеби майтапа, Весо, онзи блог се е активирал отново.
Изражението на Веселин рязко се промени.
- Изчакай ме да си наметна нещо - каза той. - Идвам по най-бързия начин.