Миналият уикенд бях на гости на Марито в Благоевград. Беше доста интересно и сега ще Ви обесня защо:

Ами тръгваме ние в Петък. В Плодвид ужасен дъжд. Пътуваме си ние с автобусчето, стигаме малко преди Велинград и започва да вали сняг. Минаваме Юндола, предела, Липница(там където направиха приют за мечки. Дано да не бъркам името). Няма смисъл да ви разказвам колко красиво беше. Родопите през зимата, докато вали сняг. Можете да си размърдате въображението малко :) Има снимки, но не знам кога ще ми остане време да побликувам няколко.

Че вали ни снега, после минаваме предела и малко след Симитли започва да вали дъжд. Пристигаме в Благоевград. Излизам от автобуса. Сухо. Там е валяло малко предиобед. Имахме малък проблем с автобуса по пътя. Възглавницата се била счупила и малко друсаше. А аз и Марито бяхме седнали точно над тази гума, където беше проблема. Шофьора каза, че сме били много тежки и сме счупили автобуса :))

Посреща ме хубавото време. Отивам в апартамента на Марито. Майка и беше направила много хубаво ястие за хапване. Аз не можах да спра да пия водата им. Беше много пивка и приятна на пиене. Все едно пиеш трапезна вода. Легнахме, поспахме.

На другия ден Марито и Надя (това е приятелка на Марито и моя колежка и съквартирантка(тя ни запозна) )имаха работа и ни оставиха сами с приятеля на Надя(той пък е от Русе и това му беше първият път на гости в Благоевград). Че решихме 2мата да запълваме времето. Надя и Марито се майтапеха, че не сме можели да стигнем центъра. Дори преди да тръгнем ни казаха адреса, на който живият, ако се изгубим и хванем такси да кажем къде да ни закара.

А в Благоевград таксито е много предпочитама форма за транспорт. Евтини и удобни и по много. Автобусите им са почти празни, а по улиците срещаш повече таксиата отколкото лични автомобили.

Че Марито и Надя живят на края на града. Града е доста разпръснат между хълмовете и е доста обширен за град с 70 000 жители. Хванахме се с него и гледайки главно накъде се движат такситата стигнахме центъра. А той е доста красив и голям. Не е като центъра на Пловдив само с една улица. По него също няма коли. Пълен е с заведения, които ми харесаха повече от заведенията в Пловдив. Хора бол. Времето отново хубаво(не вали и слънцето от време на време се показва). Нямахме време да го обиколим целия. Стигнахме до Американския университет. Влязохме, но ни забраниха да снимаме на първия етаж. Личеше си, че не е български :) По стените имеше картини на студенти. Посредата на партера виждаш мазето, в което е библиотеката, която бе със стъклен покрив. Нямахме много време да оглеждаме, защото имахме около 2 часа на разположение. На 3тия етаж ако не се лъжа започваше някакъв факултет на ЮЗУ(югозападен унуверситет). На излизане ми направи впечатление огромната реклама на Загорка на един блок и я заснех (Благоевград е града на Пиринско). Забравих да спомена, че предната вечер бяхме излезли в едно кафе, а там нямаше пиринско, че харах на Каменица. Сервитьорката беше новичка(2ри работен ден) и изтърва таблата до нашата маса :), но и простихме. Че направих няколко снимки. А има доста за снимане по този център. Наистина е много красив и раздвижен и после влязохме в едно от многото заведения, което за пореден път доказа, че в Благоевград има хубави барчета за младите(и чувстващите се млади) хора. Пихме по 1 кафе и се прибрахме отново. После момичетата не вярваха, че сме отишли и сме се върнали пеш до центъра.

Вечерта беше вечер за кръчма. Хванахме такси и до Воденицата. Това е много готина кръчма в битов стил. Намира се в един парк в града(нещо като Борисовата градина). Парка се казва Бачиново и е много красив. Основно представлява дълга алея. От едната и страна има река, а от другата площадки за игра и заведения. Че стигнахме воденицата. Това беше най-добрата кръчма в която съм бил. И като интериор, и като атмосвера и като музика. А и благоевградчани знаят как да си правят веселото. Кръчмата беше пълна. Постояно хора и народна музика. 

Пропуснах да спомена няколко думи за интериора. На първия етаж има огромна камина, с няколко много дебели бъдника в нея. На втория са много красиви масички и оркесъра. Всичко  е в автенчен стил. Над оркестъра имаше един прът с окачени на него чанове, които от време на време звъняха. Сервитьорите както сигурно се досещате бяха в народни носии. За жалост беше тъмно и не можах да видя кръчмата отвънка, но екстириора не отстъпва на интериора.

Че вътре си поръчах плескавица. Който не го е ял, това е по-голяно кюфте, със специфичен лютив вкус. Хареса ми. Пийнахме няколко бири, изядохме няколко чинии с картофки и хайде на дискотека.

Ако не се лъжа името и беше Екстрийм. На 2 етаца. Посредата кръгъл бар. Над него на покрива му са тонколоните. По този начин го няма гадния ефект колоната да ти гърми в ушите. На втория етаж има още няколко бара и доста маси за сядане. Пропуснах да спомена, че на 3 от стените на първия етаж също имаше дълги барове. Музиката беше всякаква без чалга. Ако искаш чалга до дискотеката има още една, в която можеш да влезеш безплатно, ако вече си платил вход за първата(и 2те са с общ вход). Станах много красиви снимки. Сервитьорката беше много контактна и жизнерадстна и ти правеше удоволствие да поръчваш :) Прекарахме чудесно, въпреки, че бях изморен.

В неделя основното което правехме бе да почиваме и да гледаме телевизор. Отидохме за малко на гости на Надя. После с един приятел на Марито отидохме до едно от кварталните заведения. Квартално е само името му. Цялата стена беше отрупана с аквариуми с всякакви рибки. В единия имеше костенурки, които ти правеха огромно удоволствие да ги гледаш как си извиват дългите главички във водата. Единствения недостатък за мен бе, че беше доста шумно.

За жалосто дойде и понеделника и трябваше да се прибираме. Прибирането ми направи най-голямо впечатление.

Автобус. Дълъг прав път. Някъде около Самков. От едната ти страна побелелите склонове на Пирин. От другата побелелите склонове на Рила. Слънцето се отразява в короните на дърветата. Между пътя и планините има поле със сняг и няколко самотни дървета. Като погледнеш към Пирин и виждаш един орел да кръжи. Невероятен изгрев. Марито спи в скута ми. И като за капак на всичко в автобуса звучи Blaze of Glory  на Бой Джоуви. Беше невероятен момент, който никога не исках да свърши.

После малко след Боровец подобна красота. Слизаш по пътя. От едната ти страна пропаст с побелели дървета. От другата страна изгряващото слънце се отразява в короните на високи смърчиве. Албума на Бон Джоуви продължава да свири, а на теб дори не ти се диша, за да не развалиш красотата на момента.

Няколко невероятни часа, които напълно съотвестват на невероятния край на един незабравим уиекенд на гости на семейството на любимният човек.

Ако имате възможност да посетите Благоевград непремено го направете. Страхоте град, със страхотни хора и страхотни заведения. Ако сте от мъжки пол, ще се насладите на огромното разнообразие от красиви македонски девойчета, кое от кое по-хубави и от липсата на момчета около тях. Само да сте ергенче и да действате.