Учителят  пита седемгодишния Адам:
--Ако ти дам една ябълка, и още една ябълка, и още една ябълка, колко ябълки ще имаш?
Адам отговаря уверено:
--Четири.
Учителят, който е очаквал правилния отговор - три - е учуден. "Може би детето не е внимавало", казва си той.
--Адам, слушай внимателно. Ако ти дам една ябълка, плюс една ябълка, плюс една ябълка, колко ябълки ще имаш?

Адам, който вижда разочарованието, изписано на лицето на учителя, този път бавно преброява на пръстите на ръката си. Опитвайки се да отговори така, че да направи учителя си щастлив, колебливо отговаря:
--Четири.
Разочарованието на лицето на учителя е още по-очевидно. Той си спомня, че Адам обича ягоди. Може би затова не може да се концентрира?
--Внимавай, Адам. Ако ти дам една ягода и още една, и още една - колко ще имаш?
Колебливо Адам отговаря:
--Три?
Учителят е щастлив. Подходът му се е оказал успешен. Но за всеки случай той пита още веднъж:
--Добре. А ако ти дам една + още една  + още една ябълка, колко ще имаш?
--Четири - отговаря за пореден път Адам.
--Но защо?! - възкликва вече нетърпеливо учителят.
Със слаб и колеблив глас Адам отговаря:
--Ами защото аз вече имам една ябълка в раницата си...

Поуката от тази история?

Когато някой ти отговори по начин, по-различен от този, който си очаквал, не мисли, че отговорът не е верен.

Вероятно отговорът съдържа гледна точка, която ти изобщо  не си взел предвид...