Ето, че морето се съблича
да се изкъпе в моите очи...
Усетих колко много ме обича,
а всъщност исках То, да беше Ти.

Погледа прегръщаше вълните
разпенени от буйна, дива страст.
От допира, родиха се мечтите,
една вълшебна връзка между нас.

Пътеката от слънчевия изгрев
ги водеше далеч в безкрайността.
Разбрах, че всичко, просто има смисъл,
щом пътя почва с ярка светлина.

Сякаш във огромно огледало,
морето с теб, завинаги сравних.
Живота ми започна от начало
и без да мисля, цял се потопих...

Гальовноста, усетих да се стича,
а кожата, трептеше от мига...
Морето бе любимото момиче.
Прибоят бе греха на любовта...