Пак ме пратиха на интервю! Вярно,че е зарибявка, но като знам цялостната идея на сайта едва ли ще попадна на интелигентна личност. Но няма как, трябва да подходя професионално. Наближих мястото на срещата. Времето беше дъждовно, бих казал "албионско". Настроението ми - в унисон с времето, като във възрожденска творба. Реших да действам бързо - влизам, интервюирам, излизам. Чиста работа. Поне така си мислех...
"Жертвата" на моето интервю този път беше значима за нас. Всички се събрахме и решихме - ще разпитаме студент! Все пак и ние сме студенти - трябва да изкараме малко кирливи ризи на светлина. Не, че се надявахме на промени в образователния апарат породени от интервюто, просто изборът ни беше сведен до минимум. Като казвам минимум имам предвид, че само това измислихме. Но млъкни сърце...
"Мястото" беше 4 блок на общежитията. Тъжна картинка. Пълна липса на улично осветление, тук-таме примигва лампа, пияни хора куцат по паважа. Като в разказ на Едгар Алън По, с добавени звуци от мръсна чалга и реки от ракия. Легитимирах се на партера и поех нагоре по стъпалата. Стая 201, 2 етаж. Осветлението в коридора не успя да засенчи уличните си събратя и също така примигваше по един психодиспансерски начин. Намерих стаята и влязох без да чукам. Тук така правят - знам от опит.
Героят на интервюто отвори вратата на всекидневната/спалнята/холът/кухнята и ме покани да вляза, приканвайки ме да не се събувам. Не си го бях и помислял, трябваше да си изгоря чорапите после. Седнахме на масата и започнах по план:
- Добър вечер от kakala6ka.ucoz.com сме и желаем да ти зададем няколко въпроса.
- Мразя устните изпитвания
- Хах... студентски хумор, бях забравил. Както и да е. В кой курс си сега и каква ти е специалността?
- Чакай да погледна... (вади студентска книжка от кошчето за боклук до масата) ...а да ...3-ти курс! От шест години съм тука и все забравям (смее се).
- А специалността?
- Ами... Стопанст... чакай малко (пак гледа книжката) ...ааа да - Прогнозиране и планиране! Много хубава специалност. Любима ми е. Осмо желание.
- Нещо май не си в кондиция?
- Батенце понеделник вечер е, сега е 20:30ч., а още не съм започнал да пия. Т'ва ме прави малко напрегнат. Ето съседите вече избухват. Не става така, от нередовното празнуване се остарява (смее се). Между другото съм взел от новата ракия на дедо и нема ти казвам, айде ше налея по едно.
- Айде добре ще смеся полезното с приятното, налей по едно.
(Налива ми до горе)
- Я да пробвам... ммм... анасонка... браво, браво. Сега да продължим. Докато сме по темата - какво мислиш за квартирите и общежитията?
- Ами отначало бях на квартира. Викам си ще се поглезя. Равносметката накрая беше - 12 кила надолу, 3 гнойни ангини за 2 месеца и тетанус. На края на 1вата година вече си бяхме измислили прякор на квартирата. Викахме и Аушвиц (последвалият му смях плавно премина към умълчано заглеждане в точка).
- Даааам... Така. А сега сте в общежитията, защо?
- Ами защото е по-евтино. И е уютно - кой не би искал да има одеяла вместо пердета, да се къпе с канче и да си мие зъбите с вчерашната кола поради режим на водата. Освен това тук присъства и елементът на изненадата. Никога не знаеш какво ще ти докара удобното пружинено легло - гръбначно изкривяване или шипове. Ако си късметлия може да осъмнеш дори с ишиас или лумбаго. А и равносметката е друга - 8 кила надолу, 1 гнойна ангина, нямам тетанус, но ми избиха зъб. Както виждаш цифрите говорят сами за себе си. Но и тук вече измислихме прякор на бърлогата.
- Какъв е той?
- Аушвиц.
- Аха...
- Тук си имаме и домашен любимец - Вальо. Много дружелюбен, но срамежлив. Тука някъде е...ВАЛЬООООУ!
- А какво е Вальо?
- Плъх.
- Логично. А студентските партита?
- Оооо, тука е ежедневие. Забелязъл съм, че обемът на стаята е обратнопропорционален на броя на хората в нея по време на купон. Дори лично съм присъствал на разбиването в 407ма - 42ма души и малък цигански оркестър - дайре, флигорна и фагот. Много алкохол се изпи тогава. Като всеки път де.
- А изпитите? Как си вземате изпитите като постоянно купонясвате?
- Ми така, вземат се. Винаги го вземаш - я изпита, я отзад (смее се).
- Е, не учите ли?
- Учим. И доста научаваме. Например миналата година покрай ремонта на нашата стая се научих да шпакловам и да фугирам. Също така придобих и някои свръхспособности - мога да се изкъпя с хладка вода при минусови температури, мога да пия до 5 сутринта и час по-късно да взема изпит, мога да издържа 3 дена само на цигари и ракия, както и 4 дена без ток и вода. Някой ще възкликнат - горките хора! Аз ще възкликна - не горките, а суперхора. Такъв живот те кара да оцениш величието на открития, като тока и топлата вода.
- И за край, бих ви помолил да отправите вашето послание към нашите читатели.
- Ами искам да им кажа да се радват на малките неща, защото човек и добре да живее - става студент!
- Благодаря за отделеното време.
Изпих си питието. Домакинът наля още едно. Не отказах - свърших си работата, защо да не се поглезя малко? След 4тата съм загубил присъствие на духа. А може и да съм поприпаднал.