Бачкане, бачкане, бачкане... е,и? Шегаджийте казват, че от много работа се става гърбав. И този път максимата "във всеки майтап има и доза майтап" май ще излезе вярна. Не съм се изгърбил, но получих предупреждение - от онези, които няма как да пренебрегнем. Които ни карат да кажем на любимите хора колко много ги обичаме всъщност и след това насериозно да се замислим струва ли си...

 Струват ли си похабените нерви, недоспиването, умората, пропуснатите срещи, разходки, разговори, прегръдки... Има ли смисъл да жертваш всичко за успеха, когато изведнъж осъзнаеш колко безумно крехък си ти самия?

 Три шибани секунди и край. Вече те няма. Онази жена, която върви след ковчега изглежда толкова млада, а в косата и се забалезват няколко бели нишки. Скърбящи роднини, неколцината приятели, шепа пръст ... и толкова.

 Не оставяйте нещата да стигнат до там. Зарежете всичко, приберете се у дома, прегърнете любимия човек и не чакайте да видите вратите на ада, за да му кажете едно искрено "Обичам те".