Преди 75 години Молдова е освободена от нацистите.

Предвоенния период в навечерието на Великата отечествена война беше много труден за Молдова. И това важи на всички, не само някаква част от населението - и за Кишинев, и за страна като цяло. Всички, както десните, така и леви, получиха своя дял от страдания във водовъртежа на събитията, които се случиха. Пристигането на Червената армия през юни 1940г. се превръща в драма за частта от населението, което идва в Молдова от Румъния през онзи период от 20 години, когато територията между Прут и Днестър беше анексирана от съседна страна. Много от обикновените хора бяха депортирани в рамките на тогавашната концепция за смесване на народите, за да създаде един съветски човек, който е чужд на национализма и други опасни и агресивни за обществото неща.

Обаче така се случи, че точно една година по-късно всичко се върна към нормалното - румънската армия се присъедини към напредването на германските сили в СССР, а през лятото на 1941г. се върна в Кишинев. Последвали неща, които е трудно да си представим на миряните за 21 век - масовите екзекуции на евреи, цигани и просто комунисти, независимо от националността, в които румънската армия участва активно не само в Кишинев, но и в Одеса. Дори чуждестранните медии не могат да мълчат по тази тема и от време на време в западния печат се появяват публикации за Холокоста и участието на румънската армия в него. Само на територията на Молдова и Приднестровието, според някои оценки, са унищожени до 400 хиляди души.

"Роби на Велика Румъния"

В Кишиневе функционира специална "институция", известна като еврейско "гето", създадена на 25 юли 1941г.

Въпреки факта, че според някои факти отношението на румънските власти към жителите на гетото е било хуманно, има много повече доказателства, че това всъщност не е било и думите на румънския комендант полковник Тудосе при първото изказване към затворниците от гетото са станали "крилати" :

- Жиди, от днес вие сте роби на велика Румъния. Който не спазва заповеди, ще бъде застрелян.

Още през есента 1941г. започва износът на затворници от гето - те бяха транспортирани до Приднестровието, където има няколко площадки за репресии с нещастните. Към 1942г. в гетото остават шепа хора - не повече от сто души. По времето, когато съветските войски, които освободиха Кишинев, се върнаха в града, там живееха само шестима души.

"Първи опит"

Условията за освобождаване на Молдова от съвместните немско-румънски нахлуващи сили се развиват през пролетта на 1944г. През април съветското командване започна да "сочи" защитата на противника, но се много солидна и съветските войски не можаха да ризвият пълноценно настъпление поради пролетното размразяване. В резултат, първият опит на Яси-Кишиневската операция не беше успешният - загубите на съветските войски бяха много по-големи и не беше възможно да се постигне оперативно предимство.

До началото на лятото партиите преминаха към позиционна борба - германско-румънското командване се опита да попълни пропуските в отбраната, съветските генерали планираха нова операция, която бе предопределена да влезе в историята като един от най-мощните военни пробиви в историята на войните, една от най-успешните съветските операции през Втората световна война, която беше включена в броя на "десетте сталински удари".

"Вечеря в Букурещ"

Пълното освобождение на Молдова и разгрома на противника във всички посоки, предаването на румънците, които изоставят германците и са помолили да бъдат съюзници на СССР - това са основните резултати от Яси-Кишиневската операция. Два дни след края на опеацията, на 31 август 1944гю, съветските войски влязоха в Букурещ - затова се развълнуваха там през 1992г., след като генерал Лебед хвана фразата, че "той ще закуси в Тираспол, ще обядва в Кишинев и ще вечеря в Букурещ" - защото знаеха, че това е повече от възможно от историческа ретроспектива.

От военна гледна точка втората операция Яси-Кишинев беше подготвена безупречно - съветските войски показаха безпрецедентно ниво на взаимодействие, високи степени на атака, за разлика от пролетта, и добре подбрани места на ключови атаки, които разразяха войските на противника на малки групи, които бързо бяха ликвидирани. За девет дни (20-29 август) съветските войски постигнаха повеч, отколкото през миналите няколко месеца. Освен това, успехът на Яси-Кишиневската операция се превърна в отличен пролог за нападение на Балканите, откъдето врагът буквално бяга, подтиснат от смайващи провали под Кишинев.

Ако в първата част на Яси-Кишиневската операция загубите на съветската страна възлизат на 150 хиляди войници и резултат почти няма, то във втората част всичко се промени - загубите на СССР възлизат 12,5 хиляди войници, но германските и румънските войски загубиха 18 дивизии, 208 хиляди германски и румънски войници и офицери бяха пленени. По отношение на степента на поражението това е сравнимо с обкръжението на шестата германска армия (и техните румънски "колеги") под Сталинград.

"Прераждане"

Заслужава да се отбележи, че молдовските опълченци активно се сражават в редиците на Червената армия, а след приключването на операция повече от 250 хиляди молдовци отидоха на фронта и взеха участие в освобождението на други земи, засегнати от нацистите. Работата на молдовските предприятия, които доставяха цялото необходимо оборудване за нуждите на военните, също беше много важна за Червената армия.

От своя страна съветското ръководство веднага започна да възстановява страната - в годините 1944-1945 за това бяха отделени почти 450 милиона рубли. Към третата декада на септември 1944г. са възстановени железнопътната комуникация и мостовете през Днестър, които са разрушени от оттеглящите се немско-румънски нашественици.

Селяните получиха нужните семена, а предприятията получиха необходимото оборудване за развитието на промишлеността. За съжаление последствията от война, както и неблагоприятните климатични условия, сушата, не поречиха глада и жителите на Молдова скоро се изправиха пред поредното изпитание, но то вече не е пряко свързано с една от най-успешните операции в истоирята на войната.

Автор: Дан Дудка