За тези, които рядко или никога не пускат Канал 1 да поясня: Става дума за широко лансирания и често излъчван предконгресен клип на БКП (БСП). Той представлява гавър-версия (пардон: кавър-версия) на епизод от най-популярния наш тв-сериал "На всеки километър". Бате Серго (Стефчо Данаилов) както в епизода се качва в движение на преминаващ трамвай, ватманът се оказва Сергей Станишев. След кратък разговор между двамата и пътуващ в трамвая пенсионер е утвърдено внушението, че времената са различни, но "мечтите и идеите са същите".
Нямам нищо против идеите. Наистина "идеите" за комунизъма и социализъма костваха на милиони хора по света живота им (архипелага Гулаг и концлагерите на националсоциалистите), а на нас - десетилетно съществуване в комунистически резерват, духовна ограниченост и неконкурентна икономика. Но всеки в рамките на политическата толерантност може да споделя всякакви идеи - "леви", "десни" или "центристки".
Моето мнение е по-скоро за кинематографичните внушения на клипа. В старанието си да запазят автентичната атмосфера на сериала, неговите създатели са изградили среда съвсем неадекватна на техните послания. Черно-бялата картина допринасия за тъжна, мрачна, зловеща атмосфера . В сивия полумрак бавно, бавно крета стар, очукан трамвай. В печално празния вагон се вози само 1 (един) смачкан, очукан от живота пенсионер. (Очевидно билетите за Градския транспорт вече са космически високи!).  Надебелелият и побелял бат Серго задъхан опитва усмивка, Сергейко се хили фалшиво.  Музикалният мотив от "На всеки километър" е аранжиран "съвременно" и звучи по-скоро загадъчно, потайно и стресиращо като във филм на ужасите. На фона на подобен мизансцен бодряшките лозунги за сърцата, идеите, вярата са не само несравнимо архаични, но и абсолютно несъвместими с тъмнотата наоколо. За финал трамваят се стопява от погледа след поредния завой....
Дори без да обвиниш авторите му в геронтофилия е ясно, че видео-посланието не е насочено към младите хора, а към пенсионерите. Те останаха комай единствения, за съжаление прогресивно оредяващ електорат на БСП. Това са излъганите и продадени наши майки и бащи, които строиха петилетки и чудовищно ненужни заводи, а им откраднаха .... пенсионните фондове.
Отначало се смях до припадък на диаболистичния, ужасен, смразяващ клип! (Сума познати ми казаха или писаха, че са реагирали по същия начин). После ми приседна от социалистически сюрреализъм. Замислих се и установих, че метафорите в клипа са несравнимо точни.
Един очукан, раздрънкан, разнебитен трамвай (България) се носи по инерция в мрачната реалия на глобалната криза на света. Трамваят е каран от абсолютно неправоспособен, некомпетентен и цинично ухилен ватман (Сергей Димитриевич). Хайде, бате Ламбо винаги ще намери начин да се качи в кабинката на водача (умее си го човека - разкошен актьор!), но вече единици като този нещастен пенсионер вярват със сърцето, че посоката е правилна. А трамваят протяжно взема завоя и се скрива, потеглил към Нищото. Ако не вярвате на мен прочетете безценната повест на един позабравен, но добър писател и убеден комунист Богомил Райнов с красноречивото заглавие "Пътища за никъде".
Само надписът в края на клипа е изненадващо точен, написан с алени, кървави букви. Насладете се (може би отново) на кинематографичния шедьовър. Да ни е честит Конгреса, другари! И... дупе да ни е яко! 
http://www.youtube.com/watch?v=vI39Uy_ykm8