Човек върви по улицата с двете си внучета. Среща го познат и го пита на колко години са момчетата.
– Докторът е на пет, а юристът на седем – отговорил човекът.

Защо знанията ни за природата и за себе си са толкова куци? Започвам да мисля, че всичко това се формира умишлено. Защото колкото по-малко знаем, толкова по-малко сравняваме и толкова повече ни устройва това, което ни се случва. Тогава защо човек се стреми към знанията? Защото на мислите им е тясно в „кутийката”, в която се намират, и искат „да излязат на воля”, за да изяснят защо знанията ни за природата са толкова куци! И това не е шега.

Ние отиваме да учим, защото желанието да получаваме наслаждения иска своето напълване. И обществото поддържа тази потребност в нас. Впечатляващи са примерите за хора, постигнали грандиозни успехи. И всичките са с висше образование. А изключенията само потвърждават правилото. Дипломата отваря вратите към свят, пълен с такива удоволствия, до които нямат достъп незавършилите простосмъртни.

Ние се учим на неща, които имат приложение в живота, учим се да се приспособяваме, да сме предприемчиви, учим се как да управляваме света, който сме създали. Учим се да знаем как да използваме природата за собствените си цели или как да използваме другите за същото.

Стремим се да получим висше образование, за да реализираме своето „аз”, да покажем на другите, че имаме нещо, което те нямат. Искаме да покажем на всички колко сме талантливи, уникални и жадуваме да получим знаци на уважение към себе си.

В стила на търговците с недвижими имоти, университетите ни предлагат да „инвестираме в бъдещето си”, без да имат каквато и да било представа какво ще бъде това бъдеще. Най-вероятно  предполагат, че ще бъде същото като сега, само че по-напреднало. Ние се съгласяваме с тях и упорито насочваме децата към получаване на висше образование. Защото сме ориентирани към опита от относително близкото минало, когато без диплома вратата към нещо прилично и престижно беше затворена.

Сега ще изкажа еретична мисъл. Висшето образование може да се нарече сапунен мехур, аналогичен на този, който беше надут, например, в икономиката. Тъй като значението на висшето образование е преекспонирано, но въпреки това – всички вярват към него.

Неразбирането, неспособността да се види правилната картина на съществуващия ред на нещата довежда до там, че висшето образование е съсредоточено върху постигането на лично благополучие и умения да се ориентираш в съществуващия свят. Следствие от това са безкрайните педагогични опити –  от нищо да възникне нещо.

Обаче сега ситуацията в света коренно се променя незнайно в каква посока. Неопределеността в посоката на развитие уподобява на себе си цялата съвкупност от знания, които съвсем неотдавна се струваха необходими на всички.

Образованието трябва да е насочено към изясняване на причините на неопределеността на нашето битие, защото с нея е невъзможно да се живее спокойно и щастливо. Образованието трябва да развива личност, способна да разбира измененията в обкръжаващата ни среда.

Традиционното висше образование престава да е толкова важно, то вече не е идол. Днес стоим на прага на друго, по-високо, по-напреднало ниво от развитието си. В него не е „предвидено” егоистично отношение към живота. Това се забелязва по някои признаци. Накъдето и да погледнем, всичко е прогнило и продължава да гние. Една криза се сменя с друга, личната се сменя с обществена, икономическата – с политическа, културната – с морална. Всичко е изчерпано.

Затова и започна залезът на епохата на необходимостта от висшето образование. В близкото бъдеще ще ни е необходим нов вид образование – познаване на законите на новия свят, за да може по-проникновено да се търси и усвоява природата на новия свят и целия личностен потенциал да се използва за благото на обществото.

Дефлацията на образованието е бавно осъзнаваем факт. В света все по-малко се търсят юристи и икономисти. Даже търсенето на специалисти по електронни технологии се съкращава. И това е тенденция, защото новият свят ще бъде друг. В него, разбира се, ще трябва да се работи, за да се произвеждат предмети, стоки от първа необходимост. Но излишества просто няма да има. Затова постепенно всички специалности, които не са заети с произвеждане на стоки от първа необходимост, ще минат в сянка. Ражда се нова система от ценности, противоположни на егоистичните.

Появиха се и първите симптоми. Списъкът с най-необходимите професии в обществото водят представителите на работническите специалности – строители, шофьори, техници и прочее. Притежателите на престижни дипломи губят усещането, че са печеливши в живота и чувството на превъзходство над връстниците си. Те не желаят да са губещи и излизат да стачкуват. Излизат студентите и хората с дипломи, доктори и учители излизат, за да изкажат недоволството си от ниския стандарт на живот…

Не ние избираме житейските пътища, а те избират нас. И тези, които не са го разбрали, не са го почувствали, или просто изпадат от живота, или се променят, за да отговарят на реалностите на новия свят. Търсенето на пазара на труда скоро ще определя нашите предпочитания. И на коя позиция в този ред ще стои висшето образование?

Правилното висше образование ще даде възможност на човека да стане човек, тоест да се стреми да опознае корена на своя живот. Именно това висше знание ще позволи на човека да излезе извън пределите на безперспективното си егоистично съществуване.

А за сега все още ни се струва, че всичко си върви по старому. Там, където по-рано са искали диплома за средно образование, сега искат за висше. Там където е било необходимо висше – търсят кандидат на науките. Да, но търсят все по-рядко и по-рядко…