Погали те едно перо,
отскубнато от птица в огън.
Погали те, остави топла диря
и след това изчезна в пепелта
Целуна те една сълза,
отронена от горска самодива.
Целуна те, остави мъничко тъга
и след това се сля със самотата.

И мислите ми те обгръщат всяка вечер,
докосват устните ми твойта доброта.
Възможно ли е мъничко да ме обичаш,
макар и само във съня ми?