За учителя…с любов!

Да си учител е призвание! Беше време, когато учителите бяха на почит, всяваха респект и учителската професия се смяташе за престижна. Те самите получаваха солидно образование, тежаха на мястото си и стояха високо в йерархичната стълбица. А да не говорим за скалата на ценностите, които изповядваха и се стараеха да внушат на своите ученици…Как беше…минало свършено незапомнено…!!! Но аз си спомням добре как слушахме със затаен дъх и в захлас нашите учители, които ни въвеждаха в необятната страна на знанието с много хъс и любов. Те просто си обичаха професията, защото тогава парите не бяха всичко!?

Учителите трябва да са еталон за подрастващите, като се започне от облеклото и се свърши с начина на изразяване, езикова култура, ерудиция и морални ценности. Такива бяха учителите преди години! Днес тази професия страшно девалвира, което не значи обаче, че всички учители са под нужното ниво. И слава богу! Но като че ли напоследък много хора с по-нисък капацитет, на които не им стига бала за по-престижни (разбирай добре платени) специалности отиват да учат педагогика, което снижава нивото и класата на званието – УЧИТЕЛ. Вина за безобразията в училището имат и много родители, които толерират разюзданото поведение на мамините си синчета и дъщерички!
Но процесът е многостранен. Наистина първостепенна грижа на държавата е да осигури добро образование и здравеопазване на нацията, защото от това зависи бъдещето й. Та нали всякакви други усилия биха били безплодни, ако след 10-20 години не останат качествени хора в тази държава. Не знам защо хората са устроени да мислят, че живота и света са само сега, докато  те са тук на тази земя. Такова мислене не могат и нямат право да си позволяват управляващите. Нужни са екстрени мерки не само за повишаване на заплатите на учителите, защото това би било половинчато решение. Нужно е да се заделят пари за коренна реформа в образованието, която да не бъде криворазбрана. Какво трябва да се направи: много по-високи заплати, много по-високи изисквания към учителите (може би назначаване с конкурси, тестове…), отлична база и чистота и здравословна храна за учениците, красиви униформи, прекратяване на анархията в българското училище и т.н.

Какво не трябва да се прави: издаване на сто вида учебници по един предмет, написани на патагонски език (боравене с никому ненужни, непонятни и за висшиста термини), прекаляване с частни уроци, забраняване на двойки и изключване? и други (вероятно има какво да се коригира).

Дано скоро учителската професия заеме своето достойно място в нашето общество. Дано за учителя отново започне да се говори с любов!