Писма от остров Патмос

Рицар кръстоносец

Пощенската станция на този апокалиптичен остров е обслужвала човек, който мога да нарека "последния рицар-кръстоносец".

Така оригинално Лутер е скривал местоположението си когато е пращал писма на приятели и роднини по време на укриването си, за което се е смятало, че е в Замъка Вартбург. Аз не мисля, че е така най добрия начин да се скрие е бил да се преоблече като рицар и дори се е наричал "рицаря Джордж" и да се придвижва в регион, където не са го познавали. Ако е седял дълго време на едно място са щели да го разкрият, освен това е ползвал и други наименования на местоположението си, като "Лутер от гората" или "Лутер в пустинята". Самата идея за замъка е спекулация и вероятно е бил там за малко.

Лутер и Историята

Точната дата и дори година на раждане е скрита от Лутер и роднините му, защото не са искали да им се съставя хороскоп, така официално обявяваната 22 октомври 1483 вероятно го е подмладявала с няколко години. В историята той ще остане и с „рицарските си подвизи. Ако човек е запознат с трудовете на Лутер и неговите съвременници ще разбере, че по негово време е имало голяма заплаха от страна на турците както са ги наричали, макар според мене да е ставало дума за босненци и помаци и други черкези от околността на Черно море. Тази заплаха е била посрещана чрез пропаганда на нещо, което опонента на Лутер папа Лео 10 е наричал "Кръстоносен поход". Такъв поход обаче по времето на Лутер или дори след това не е имало, дори разказите за някакви съюзни полско-унгарски походи по нашите земи са много съмнителни. и се появяват едва през 19-ти век по време на Австро-унгарската експанзия на балканите. Ето това е всичко, което трябва да знаете за кръстоносните походи, нищо такова не е имало и дори превземането на Константинопол от "Латините" е само италианска експедиция за възвръщане на търговски център превзет от местни племена, които по късно обаче са си върнали мястото. Тоест никога не е имало "Византийска империя", а само могъщ и важен в търговско отношение град, който дори е бил част и подчинен на Венецианския търговски съюз. Превземането на града от турците е било при окончателния упадък на Венеция, като така наречените еничари са били чисто и просто власи и българи в съюз с турците.

Революционни социалните реформи

По време на започналата реформа на църквата, Витемберг губи две социални функции изпълнявани от католическата институция. Едната е следенето на нравите или преследването на проституцията, което се е смятало за религиозно задължение и е изпълнявано именно от монаси и свещеници, не е ясно как са се оправяли с разврата, но при реформацията това вече е било отменено. Повечето хора не се замислят по въпроса, но той е от огромно и революционно значение. Защото властта до тогава не се интересувала от нравите, всичко по въпроса с нравите и морала е било предадено на църквата, предполагам и инквизицията е била въведена именно и с тази цел. Така след разлъката с папата градския съвет и службите на херцога се заемат с въпроса за морала което е невиждано до тогава дело.

Аз обаче смятам това за нещо много важно, при реформацията църквата се отделя от такъв . . . социално-организационен въпрос защото ролята на църквата е да се занимава със служба на Бога, а морала на общността трябва да се предаде на светските власти. Предполагам много вярващи ще се изкажат презрително за способността на, например полицията и съдът да се борят със проституцията, но това не е проблем на Лутер и Евангелието. Това че някой хора днес живеят в общество на идиоти не касае Евангелието и Еклесията. В Саудитска Арабия почти успяват да се справят с явната проституция, за морала като цяло е ясно че не може изцяло да се озаптят малоумниците.

Другото революционно въведение, което засилва истинското разделение на църквата и държавата е, забраната да се проси на улицата, а всички бедняци е трябвало да се пратят в специална служба в която да бъдат хранени и обличани. Предполагам много вярващи пак ще възкликнат, че тези служби днес са пълни с корумпирани чиновници нанасящи повече вреда отколкото помощ на хората. Но пак да повторя, това не е проблем на Еклесията, а на идиотите от които се състои обществото, по времето на Лутер са се справяли, значи би могло и днес. Така искам да направя много сериозно разграничаване на истинското разделение на църква и държава, социално-обществените въпроси трябва да се отделят от вярата и службата на Бога, това са наистина различни неща и е възможно да се съвместяват от едни и същи хора, но самите служби организации трябва да са различни.

Реформи в служението

Основната раздяла с католицизма в литургично отношение е отмяна на богохулственото твърдение, че по време на приемането на хляба и виното те се превръщат действително в тяло и кръв на Христос. Това е най голямата и гнусна заблуда на хуманистите основали Рим и централизирали католическата църква. Просто атеистите се подиграват на вярващите. Кръвта и хляба символизират Изкупление и Слово Божие, които са били тяло и кръв на Христос приживе. Така май се наричаше доктрина на "трансублимацията", отвратително богохулство и опит да бъдат заблудени вярващите за това, какво помага за тяхното изкупление и живот във Христос. Самия Христос в тяло бе символ за нас, не ние сме символ за Христос.

Друго интересно нововъведение е служба рано сутрин при изгрева на слънцето по време на възкресението, нещо като старозаветен аналог на деня на първите плодове. Мисля че католическата църква няма такава служба аналог на празника на първите плодове когато е станало възкресението. Лутер е искал да символизира изгрева на деня на възкресението като победа над хуманизма маскиран с църква. Не можах да запомня името на латински, беше нещо като "нощта преди изгрева на светлината".