Имало някога някъде един храм. Наричали го "Храмът на стоте огледала", защото вътре имало точно сто огледала.

Веднъж едно гладно куче влязло в храма. А срещу него сто кучета го гледат. Уплашило се и в страха си започнало да ръмжи. И срещу него сто озъбени свирепи кучета започнали да ръмжат. Нашият човек изпаднал в ярост. Но срещу него бесът бил още по-силен - та нали те били сто. Накрая кучето пукнало от напрежение.

Минало време. Покрай храма минало друго куче. Толкова гладно, че чак му било все едно. Влязло в храма, а срещу него сто себеподбни. Завъртяло опашка и всички му откликнали с радост. Излязло навън, а храната изобилствала.

Та чудя се аз от кои псета съм.

Мир Вам!