онфигурацията
е твърде сложна, а ние при всички случаи трябва да изхождаме от нашия
национален интерес, който не може да бъде извън и различен от позицията
на ЕС по този въпрос”-заяви Герджиков
„Правителството работи за защита на българския националния интерес”, заяви министър Джевдет Чакъров
„Партийният интерес е след националния интерес”- смъмри съпартйците Станишев
Натка: Българските национални интереси могат все още да бъдат защитени само при активна позиция”
Татяна Дончева: Позицията
на БСП е трудна за изработване. Защото се сблъскват много сериозни
геополитически лобита и нагласи в самата партия, която винаги е
възпитавана да изчаква, каквото и да значи това.
Какво е общото между тези цитати, изказани от различни по цвят политици?
Понятието
национален интерес. Няма по дъвкан израз в политикоговора и
публицистиката. Не знам за Гьобелс дали се е хващал за кобура, като е
чуел „култура”, но аз наистина побеснявам като чуя това клише. Ще
обясня защо.
Националният интерес на Германия е изисквал подкрепа на судетските немци. Лебенсраумът се разширява-едва ли някой истински немец
има нещо против. Нищо, че става с анексия на чужда земя. Националният
интерес на косовците изисква да направят държава и да покажат среден
пръст на международните правила, спазвани от останалите. Същият интерес, значи, именно заради правилата, изисква пък от останалите да им счупят
този среден пръст. Националният интерес като оправдание е сторил
толкова злини по света, че чет нямат.Той е най-важната кауза на безброй
политически доктрини. В него се кълнат всички политиканстващи-от
примапатриотите от тенекиената барака в Селеметя, до премиерите на
последните три правителства. И лани, разбира се.
Що е то
национален интерес. Ясно е, че първо имаме интерес, второ- той е
национален, сиреч общ за синца ни, живеещи на тази земля, обозначена
като България. А що е това интерес? Интереса клати феса-ще отговорите по инерция. Тогава аз ще ви река, че интерес е полза –сиреч, келепир. От там-национален интерес, алфата и омегата на политическия смисъл, е обща полза. За общото ни благо.
Дойдохме си на думата. Хич не ми се щеше да изпадам
във философски задълбавания за общото благо. Но не можем и съвсем да
избягаме от тях. Преди три години в сп. „Християнство и култура” Костов
писа: „Критериите за добро и зло в живота не са приложими в политиката;
има друг критерий за оценка на успешната политика, и той се нарича
„общо благо”. Сиреч-националния интерес. Изводи. Политиката няма нищо
общо с морала. Употребата на категории като „добро” и „лошо” (морални
категории) не е политическата, защото според Костов политиката не
издържа моралния тест, защото той не е предназначен за нея.
Тя е
налагане на интереси,тоест, келепир, полза на едни групи за сметка на
други. Интересът на едни, налага плач и скърцане със зъби на други.
Понятието пък общо благо винаги е служело за бягство от морала и
смачкване на индивидуалните права- то е безсмислено, дори и ако го
разглеждаме буквално, като сума от благото за
всеки отделен човек, включен в цялото. Моето благо обаче, например е да
кажем не на Косово, за да минавам през Сърбия, а не през братска
Румъния. Също и благото на мнозина от Западна България, които си
спомнят със страх бомбенето и с кеф далаверата през ранния преход с
братска Сърбия.
Защо е така? Ами защото разбирането за политиката
като борба на интереси на групови лобита е дълбоко погрешно-то е още от
Маркс. От там мантрата в която се кълнат
политиците за „общото благо” всъщност е алиби за безконтролната им
власт. Сиреч, колкото повече се бият в гърдите че действат за
националният интерес-синоним на общото благо, толкова по-малко са свободни
индивидите и техният сбор, наречен общество. Защото свободата е функция
на индивидуалните права, а моралът пък е цедката, която спира напъните
на колектива, държавата, общността, да подтискат тези права, да
подчинят личността на общото.
Така, че който ви говори за общо благо и национален интерес, всъщност мисли за собственото си благо и собствения интерес.
Защото политиката изхожда не от общото благо и не от интересите на групата индивиди, а е конкуренция между визии за общото бъдеще на всички.
Очевидно е, че в България е на мода риъл политиката, която изповядват
всички цитирани . Сиреч, промарксовата политика, а не про
аристотеловата. Според която държавата е не само естествена за индивида
среда, но и политическа общност, в която справедливостта намира своя най-висш поведенчески израз- защото тя, справедливостта, е най-висшата добродетел.
Избягването от дълбоките корени на същността на политиката винаги има плачевни последици. Ако изходим от двете политики при случая с Косово, ще получим два противоположни резултата.
"Да", на независимо Косово, първи да го подкрепим, защото ше изкярим най-много от общите батковци, които ни крепят-нас, политическия елит -Натка
"Да, ама не." Всъщност, не можем да преценим келепира. Сърбия е умряла и ние сме седнали да делим наследството й. Защото бидейки изразители на различни лобита, не е ясно кой ще настъпим и кой ще надделее-Татяна Дончева.
"Не" на Косово. Несправедливо е-викам аз. Не може
правото на едни да е несправедливост за други. Не може да се решава
проблемът Косово на парче, без обща визия за всички подобни проблеми в
региона и света.Сядаме и решаваме-да направим Балканска конференция,
да разрежем възела, да направим общо бъдеще за страните от региона и за
всички. Да създадем правила, общ договор- и да ги спазваме. Това
бъдеще, което ни предлагате сега, не е добро-да изработим наистина по
добро.
Не ме чувате, нали. Но да знаете-публиката винаги
иска да слуша прескриптивни, по оста добро-зло-аргументи. И политици,
които мислят в тези категории-справедливо-не справедливо, като извлек
на морално-неморално. И съвсем логично другите, сегашните риъл политици, ще бъдат недолюбвани и изхвърлени от борда. Засега тезата не на Косово изповядват Атака-правете си сметка за бъдещето!
Единственото положително в него е, че те пък се кълнат в мантрата „национален интерес”
Впрочем, проумяхте ли, че това е лошо за бъдещето. Ако да, може да отложим дежурното :
Лощо, Седларов, лошо…