Искаш ли да напиша нови куплети
а ти прочете ли преди някой ред
Толкова много неща са приети
ти не направи поне някакъв жест



Може би прав си това си е бреме
и моите женски капризи търпиш.
Животът с мен преминава без време
и ревността е повод както твърдиш



Искаш ли за теб да нарисувам картина
зная че и нея няма да погледнеш дори
Ти си обзет от любов необяснима
и ме възпираш да си тръгна разбери



Може би груба съм - ти ми прощавай
спокойно и нежно отговаряй ми с такт
Лошите моменти бързо  преживявай
а добрите признай поне за факт



Искаш ли за теб да напиша поема
аз от сърце ти я подарявам за кураж
За тебе е  мисълта която ме обзема
и всеки нов изстрадан до болка куплет

Може би е късно назад да поема
вятъра покри мойте следи
Всяка дреха която сега надена
да е попита от твойте сълзи

Искаш ли да ти изпея една песен
вслушай се в думите и помисли
Усещаш ли полъха на акордите унесен
забрави за всички други съдби

Може би искаш за ръка да те взема
и да ме поведеш с усета - избери
Нека любовта  завинаги да ни поемо
и не ни остава за миг дори...