Някога, когато живеех един по-прост живот, в университета ни учеха, че това е един от основните принципи на демокрацията – мнозинството командва, но малцинствата имат своите права. Добре, на пръв поглед това няма логика – как мнозинството ще се грижи за правата на някой, който не е от „техните”?
Е, никой не е казал, че нещата са прости, но това е идеята.
Мнозинството се дефинира не по антропологичен, религиозен или друг принцип, а по-скоро като организираното правителство на дадена страна, която упражнява своята власт на базата на правата дадени им от народа на свободни и честни избори.
Малцинствата обаче се дефинират по по-интересен начин – към малцинствата могат да принадлежат хора с различен етнически произход, религиозни убеждения, доходи и какво ли още не.
Няма смисъл да пиша за пътя по който е минало човешкото общество докато стигне до идеята за демократичното общество в което всеки има право на самоопределяне, свобода на избор, свобода на словото и какви ли още неща, които са кратко наричаме основни човешки права.
За съжаление или по-скоро за щастие човечеството е преминало през доста тъмни периоди в които е било нормално да те тикнат в газовата камера само защото имаш гърбав нос и празнуваш Ханука. Разбира се хората не са много глупави и дълбоко в съзнанието им се е настанил един ужас – ужасът от това да бъдеш преследван защото си по-различен от мнозинството.
Поради този ужас хората неистово се опитват в последните 100 години да разнесат светлината на равенството по всички краища на света. „Всички хора са равни” е лозунга, който е бил доста моден някога.
Всички хора са равни, но някой са по-равни от другите, беше отбелязал цинично някой, имайки предвид неизбежните олигархични групи, които се зараждат в уж „равното” социалистическо общество.
За съжаление навлизаме в време, когато този готин лаф от „Фермата на животните” е отново на мода, но в доста по-странен контекст.
Както вече споменахме в хората е насаден ужасът на геноцида, етническото прочистване, религиозните войни и мелетата между феновете на Левски и ЦСКА. Поради това съзнателно или не до там мнозинството в повечето демократични страни се чувства виновно пред малцинствата, тъй като те в миналото са били подтискани, убивани и асимилирани. Примерите са безкрайни – негрите в САЩ, евреите в нацистка Германия, перничани в София и тъй нататък. Поради тази вина на много места изниква идеята да се дават определени привилегии на малцинствата.
И изведнъж в едно демократично общество в което всички трябва да са равни и техните права са гарантирани със законите на държавата се появяват групи, които имат по-големи права и често по-малки задължения.
Странно и нелогично, но широко разпространен факт. Не, не, спокойно, няма да говоря за цига… опа-а-а-а, ромите и тока. Разбира се сега някой може да прочете блога ми, да види, че съм писал за циганите и да се появят едни правозащитни организации, да ме пратят на съд и… И може би ще бъда осъден, дали тук, дали в Страсбург или бог знае къде… Ще бъда осъден не защото съм направил нещо чак толкова нередно, а поради факта, че дълбоко в мнозинството се е загнездил комплекса за вина и фразата – „Да не стане като в нацистка Германия…”
Разбира се самата идея, че можеш да се обявиш за някакъв и от това да черпиш дивиденти е достатъчно блазнеща идея. Примерно обявяваш се, че изповядваш джедайска религия и се опитваш да си регистрираш това като официално вероизповедание. Да, но някой сглупява да не те регистрира и сеира е станал. Почват едни изявления по медиите как България подтиска правата на гражданите си, ала-бала и накрая не само, че ще си имаш Джедайска църква, но и ще можеш да си сложиш една маска на мъченик. Разбира се после можеш да си отглеждаш марихуана в двора на църквата си и ако някой реши да ти направи забележка, че правиш нещо незаконно ти ще писнеш, че пак тиранията се опитва да задуши твоят религиозен устрем… Е, това е хипотетичен сценарий, но не е далеч от реалността.
Всъщност сега стана много модно да си малцинство. Едни твърдят, че правата за самоопределяне на македонското малцинство са потъпкани, други френетично крещят как хомосексуалистите са бити и затваряни в концлагер, трети ревът в Брюксел, че циганите умират от гладна смърт, тъй като се дискриминират…
Господи, при каква тирания съм живял. Оглеждам се около себе си и правя бърза проверка на състоянието на малцинствата в България.
Синагогата в София не е изгорена до основи, по дърветата няма обесени надолу с главата хомосексуалисти, тълпи подивяла метъли не линчуват чалгаджиите (за съжаление), анархистите и националистите не водят гражданска война, всеки може да отвори блога си и да напсува Буш…
Ей, чакайте малко! Нали бяхме много зле?!
Нали знаете как бебетата постигат целите си? Плачат.
Така всеки, който организира групичка индивиди обявили се за малцинство по някаква линия и вдигащи достатъчно шум, може да постигне какви ли не интересни цели…
Разбира се всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие (хе-хе, бил съм 17 на държавната олимпиада по физика). Хората почват да губят вяра в правителството си, тъй като то обръща повече внимание на малцинствата. Завистта е нормална човешка черта. В главите на хората се зараждат мисли и идеи от типа на – „Защо онзи, само защото нарича бог с друго име получава по-големи земеделски субсидии от мен?”
Мнозинството се настройва срещу богоизбраните малцинства, а това води до интересен порочен кръг. Омраза-права-още омраза.
Българите и аз включително са доста толерантни хора. На никой не му пука кой на кое божество се моли, с кой и как спи, за кой е гласувал и тъй нататък… Всичко това важи докато някой не му развали рахата. Примерно някой не почне да има повече привилегии и по-малко задъжения само защото е по-различен от средностатистическия българин.
Всъщност ако погледнем доста по-глобално можем да открием огромна доза лицемерие в разните му там активисти. Примерно се изписват фермани за това, че няколко хомосексуалисти са ступани в Москва, а в една провинция на Судан наречена Дарфур за последните три години са загинали около 400 000 души в следствие на болести, глад и най-вече етническо прочистване. Е, нека мрът черните в Африка, те не са интересни. Не са примерно хомосексуалисти и не правят паради за да се оплакват за репресиите. Умират си някъде тихо и кротко в забравената от Бога Африка. Всъщност 400 000 трупа биха направили интересен мъртвешки парад от Горубленското ханче по цялата дължина на Цариградско чак до Орлов мост....
Не ме разбирайте погрешно... Всъщност ме разбирайте както желаете, но нека си кажа. Не съм някой нео-нацяга, който си излива болката в блога между две сесии онанизъм върху избрани речи на Фюрера. Не се и заблуждавам, че Земята тъне в разбирателство и мир.
Но се питам, как ще чуем молбите за помощ на братята ни тънещи в тирания, когато всеки за щяло и нещяло се оплаква, че правата му са нарушени?