... ако пълният и абсолютен хаос е светкавица, той епросто този, който ще застане насред бурята горе на хълма, облечен вмокра медна броня, и ще се развика, че всички богове са копелета.
- Търговец или шпионин ... ... хората там са сичисто и просто диваци. Нищо не разбират от шпиони, а предполагам, чеядат и търговците.
.. киселата му бира, която не се купуваше, а по-скоро се заемаше за известно време.
- Уверявам Ви, че подобна мисъл даже на ми е минавала през ума, Господарю.
- Наистина ли? Тогава, ако бях на твое място, бих дал лицето си под съд за клевета.
... Изминал си целия този път, за да гледаш прекрасния ни град смногобройните му исторически и архитектурни забележителности, както иразните му странни обичаи, а се събуждаш мъртъв на някоя задна уличкаили пък като те носят водите на Анкх. ...
- Да избягаме и да оставим Хран с това нещо? - попита той.
Ринсуинд го погледна тъпо.
- Защо не? Това му е работата.
- Но то ще го убие!
- Би могло и по-лошо да е - отвърна Ринсуинд.
- Какво?
- Можеше да убие нас - Ринсуинд наблегна логически. - Хайде!
- Ти нищо не разбираш! - гласът на туриста надвикваше ужасния шум от ударите на крилете. - Цял живот съм мечтал да видя дракони!
- Отвътре ли? - извика Ринсуинд.
... аз говоря за истинския дракон, draconis nobilis, нали така;блатният дракон, draconis vulgaris, е недостойно същество... (звучи микато "vulva hypnotica simplicita" - последното значеше "проста путказаспала" :)
Прозвуча като онези писъци, за които трябва доста да се понапънеш.
Някои пирати се сдобиваха с безсмъртие чрез страхотни прояви нажестокост или чрез отчаяна смелост. Други стигаха до безсмъртието катонатрупваха несметно богатство. Но още преди много време капитанът бешевзел принципно решение за себе си да се сдобие с безсмъртие, като неумира.
- Но за какво искате да ни принесете в жертва? - попита Двуцветко. - Та вие почти не ни познавате!
- Точно там е работата! Не е много учтиво да принесеш в жертва някой приятел.
... там, отдолу, под мините, и морската тиня, и фалшивитевкаменелости, поставени там от Създателя, който си е нямал по-добраработа от това да разстройва археолозите и да им внушава глупави идеи.
Той не съзерцава гледката, тъй като досегашният му живот непрекъснато минава като на филмова лента пред очите му и пречи.
... Осмократния Печат на Статуквото, за който в магическите кръговеединодушно се приемаше, че има цялата възпираща сила на добре насоченопарче тухла.
Дискът, понеже е плосък, няма истински хоризонт. Разниавантюристично настроени моряци, със странни идеи, породени от твърдедълго взиране в яйца или портокали, скоро научаваха, че причинатадалечните кораби понякога да изглеждат като да изчезват оттатък края насвета беше тази, че те наистина изчезваха оттатък края на света.
Преподавателите на Ринсуинд единодушно бяха заключили, че той е роден магьосник толкова, колкото рибите са родени алпинисти.
- Мислиш ли, че има нещо за ядене в тази гора?
- Да - каза горчиво магьосника, - ние.
- Имаше даже специална фея, която идваше да ти вземе зъбите.
- Какво идва да ти вади собствените зъби?!?
Ринсуинд погледна към надвисналото небе. Дневната светлина сеоттичаше от пейзажа, а облаците изглеждаха така, сякаш бяха чули засняг и сега обмисляха предложението.
Прочете за великата пирамида на Тсорт, че височината плюсдължината, делени на половината от ширината й правели точно 1.67563,или точно 1257.98712567 пъти разликата между разстоянието до слънцето итеглото на малък портокал...
- Ринсуинд, мисля че в този шкаф има метла.
- Е и какво толкова необичайно има в това?
- Тази има кормило.
Старецът се намръщи.
- Мнозина са видели Топакси, Бог на Червената Гъба и са спечелилиимето шаман - каза. - Някои са видели Скелде, дух на дима и тяхнаричаме заклинатели. Малцина са имали привилегията да видят Умчерел,душата на гората, те са известни като духоукротители. Но никои не савидели сандък със стотици крака, който да ги гледа без очи, и те саизвестни като идиоти...
- Нали си спомняш като летяхме и аз се тревожех да не се ударим внещо и ти каза, че единственото нещо, в което бихме могли да се ударимна такава височина е облак, натъпкан с камъни?
- Е и?
- Как позна?
- Отиде ли си?
- Разби към централната врата и избяга преди час, сър.
- Неправилно - рече Траймън. - Той си тръгна, ние избягахме.
... Усещаше, че тъмнината е пълна с невъобразими ужаси - анеприятното на невъобразимите ужаси е, че е твърде лесно да си гивъобразиш...
Ринсуинд си спомни, че бе чувал друидите да използват странни иужасни отрови. Разбира се, често бе чувал, обикновено от същите хора,че мошениците имат близко поставени очи, гръм не удря два пъти на еднои също място и че ако боговете бяха искали човек да лети, щяха да мудадат самолетен билет.
Коен бе чувал за почтеност в боя и отдавна бе решил, че не иска да има нищо общо с това.
Коен бе потресен.
- Огньове от книги?
- Да. Ужасно, нали?
- Така е - каза Коен.
Той смяташе, че това е отвратително. Човек, прекарал целия си животбез удобство, под открито небе, знае стойността на хубавата дебелакнига, която би трябвало да разпалва готварските огньове най-малко единсезон, ако се внимава как се късат страниците.
Градът посрещаше волните варварски нашественици, но озадаченитенападатели някак си винаги откриваха след няколко дена, че вече непритежават собствените си коне
… еротичните. Просто еротични. Това е разликата между употребата на перо и употребата на пиле.
Фигурата се показа иззад масичката. Беше нисичка и по-голямата частот нея бе скрита под голямо разнообразие от муски, амулети и талисмани,които дори да не действаха срещу магия, сигурно биха я предпазили и оттвърде непоколебим саблен удар.
- Опитваше се да извика сукубус - Би трябвало да е невъзможно да сехилиш похотливо, когато за целта разполагаш само с човка, но папагалътуспя да се справи. - Никога не успя. Това, което изобщо успя да получи,беше невралгер.
- Това пък какво е?
- Демон, който се явява и те дарява с главоболие.
и тогава Деканът произнесе мантрата, подтиквала научния напредък през вековете:
"Я дайте да смесим всичко и да видим какво ще стане"
-Можеш ли да седнеш на стола?
-Не госпожо, ама мога да се свлека по корем на него.
- Какво предствлява Ефеб? -попита Птраци.
- Никога не съм бил там. Както изглежда, управлявана е от Тиранин.
- В такъв случай се надявам да не го срещнем.
- Не е такъв. Всеки 5 години си имат нов Тиранин, но преди това нещо му правят. Мисля, че го изз-бират.
- Мислиш ли, че прилича на онова, дето правят на котараците и биковете?
- Ъ?
- Нали се сещаш... да не се бият и да са по-кротки...
Тепик трепна от погнуса.
- Честно казано, не съм сигурен. Но май не е същото. Хората иматнещо, с което даго изз-берат. Доколкото знам, нарича се мнимокрация иозначава, че всеки в цялата страна може да каже кой да е новия Тиранин.Един човек - един... - той млъкна. - Един човек - един пас.
- Значи тъй го избират?
- Основното е обаче, че всеки може да го прави. Много се гордеят стова. Всеки разполага с един...- отново се поколеба, вече сигурен, ченещо бе объркал - ... пас. Всеки. С изключение на жените, разбира се. Идецата. И престъпниците. И робите. И неграмотните. И хората с чуждпроизход. И хора, които не са одобрени по разни причини. И много други.Но всички останали могат. Цивилизацията на Ефеб е много напреднала.
- Значи това е мнимокрация, така ли?
- Изобретили са я в Ефеб. - каза той, усещайки смътно, че трябва да защити идеята.
- Бас държа, че са имали проблеми с износа й.
(из "Пирамиди")
Сюзън мразеше литературата. Далеч повече й харесваше да прочете някоя хубава книга.
Това беше музика, която не само можеше да избяга, но пътьом занавън можеше да обере и банка. Беше музика със запретнати ръкави иразкопчано горно копче, която вдичаше чапка за поздрав, усмихваше се икрадеше златото.
Беше музика, която стигаше чак до нозете, без да се обади на господин Мозъка.
...
От нея на човек му идеше да събори стените и да се възкачи нанебето по огнени стъпала. Дощаваше му се да изключи всички щепсели, даизхвърли всички шалтери и да пъхне пръсти в електрическата мрежа навселената, за да види какво ще стане след това. Дощяваше му се дабоядиса вратата на спалнята си в черно и да я налепи с плакати.
(Музика за душата)
Варварският вожд попита:
- Кои са най-великите неща, които човек може да намери в живота?
...Човекът от дясната му страна вглъбено допи коктейла си от кобилешко мляко и кръв от снежна котка и рече следующето:
- Свежият хоризонт в степта, вятъра в косите ти, отморен кон под тебе...
Човекът от ляво рече:
- Крясъка на белия орел във висините, снегът в гората, истинска стрела в лъка ти.
Вождът кимна и рече:
- Без съмнение, това е да видиш врага си убит, унижението наплемето му, скръбта на жените му... Но нашият гост, чието име елегенда, трябва вярно да ни каже: кое е това, което човек може данарече най-великите неща в живота?
Гостът мисли дълго и после каза предпазливо:
- Топла вода, добра зъболекарска помощ и мекичка тоалетна хартия...