В памет на една искренна и честна любов 

Ти ще ме потърсиш
в една прохладна нощ,
но ще бъде вече късно.

Ти ще искаш ръката ми
отново да държиш,
Да я притискаш силно
към сърцето си.

Да стенеш тихо в
моята прегръдка.
Да съжаляваш за болката,
която ти ми причини.

Да ме прегърнеш,
да ми шепнеш обичам те.
Но ще бъде вече късно.

Аз ще гния в гроба си дълбок.
Вместо устните ми ще целуваш
студения надгробен камък.

Вместо косите ми,
ще галиш буквите
по надгробната ми плоча...

Ще искаш сега да съм до теб
и да те сгрея с моята усмивка.
Но ще бъде вече късно.

Ще копнееш за прегръдката ми силна.
Но сега ще прегръщаш кръста ми черен.
Вместо мен...

Аз няма да съм тук.
Ти ще ровиш прясната надгробна пръст.
И горчиво ще ридаеш за това което ние
двама с теб изгубихме. Градихме го с
години и го срутихме за миг...