Преди време обещах да ви разкажа една история. Скоро, на рожденния ден на приятелката ми, пред вратата на къщата в която работя се появи едно малко котенце в много окаяно състояние. Явно беше, че някой го беше изхвърлил за да се отърве от него. В района където се намира къщата няма котки с малки котенца. Котенцето не беше се хранило от наколко дни. Кожата му беше тънка като вестник, където и да пипнеш нямаше нищо друго освен кости, беше пълно с бълхи и те бяха го нахапали така, че козината му беше оредяла даже. Трябваше му помощ, иначе нямаше да оцелее. Едва се дъжеше на краката си. Като отворих външната врата на къщата за да изляза навън, то беше застанало точно пред нея. Като ме видя, започна да мяука безспирно така както се вика за помощ. Веднага му дадох храна. Скоро след това стана нещо необичайно. Отначало си мислех, че погледнах през неговите очи. Видях целия ужас, който беше изживяло то.Видях как го захвърлят, как няколко дни е обикаляло района, който е като вилна зона и има къщи много нарядко, а повече е пущинак. Предполагам че ще е лесно на всеки да си представи себе си захвърлен сам в някое пусто и чуждо място, където всичко и всички са непознати, където всички може би са враждебно настроени, и където дори тревата е по-голяма от вас.
  Не съм абсолютно сигурен, но предполагам че проведохме разговор с котето, защото ако оставим настрана обичайния звуков разговор, който може да се провежда между себеподобни, то предполагам че всички познаваме и други начини като мисловния например. Там възможностите за разговор, в който да се разберем кой какво има в предвид е значително по-голям. Чрез него можем да си показваме целите картини от случилото се с нас, и е трудно да се изкривява действителността. Така стана и в случая с котето. То ми каза какво се е случило с него по този начин.
  Два дена се грижих за него на обекта. Колебаех се дали да го взема в къщи, но там оставаше вечер само под открито небе и всичко можеше да му се случи. Най-малкото беше, че обикаляха кучета вечер, а не беше оградено от никъде. На третия ден го прибрах в къщи. И без това другото коте в къщи беше само. Въпреки че той- Томито, можеше да влиза и излиза от къщи навън когато си поиска, а навън в квартала си имаше приятели.
  Сега е момента да се върна назад в историята. Томито се появи на моя рожден ден преди година. Бях в сервиза и си правих колата. Когато приключваха с ремонта, аз се наведох над двигателя да погледна нещо. Мерна ми се някаква сянка по двигателя. Когато се загледах, видях че едно малко коте се качи на скоростната кутия. Добре че го забелязах, защото щах да запаля колата и да тръгна с него. Такива неща стават често и то с малки котета, които се качват така и хората си палят колите и тръгват с тях. Резултатите от това  приключение даста лоши за котето, а понякога и фатални. Ако оцелеят, те ще са малко или много обгорени. Това щеше без малко да се случи с Томито. Като го намерих, обърнах се към монтьорите да си го приберат, че ще пострада така, като се вре между колите. Обаче те не бяха чували да има при тях котка с котенца. Излязох извън сервиза да се огледам, но там беше промишлена зона и нито котка, нито котенца. Въпреки че беше на около две-три седмици, беше необичайно чист и нямаше нито една бълха.
  Стори ми се че е домашно коте, но както казах наоколо не беше жилищен район, а пустош. И не оставаше нищо друго, освен да го прибера в колата и после у дома. Все пак само ме намери и то на рожденния ми ден. Ето го на снимка Томито. Както и второто, което пък се появи на рожденния ден на Дими, и го нарекохме Пипи, защото е женско. Нямше никакъв проблем помежду им. Веднага се сприятелиха, въпреки разликата помежду им, както и други фактори.
  Скоро ходих наблизо, на около двеста метра от къщи. На витрината на един магазин отвън стояха две котета. Отляво стоеше женско коте със същата окраска и големина като Пипи. Отдясно стоеше мъжко коте с същата големина и почти същата окраска като Томито. Бях си забравил телефона в къщи и не можех да ги снимам. Но при пръв удобен случай...
   Преди няколко дни, на 17 октомври ходихме при баща ми и майка ми да си празнуваме рожденните дни с малко закъснение. С баща ми сме родени на една и съща дата- 13 октомври. Като се върнахме в къщи вече беше тъмно. Дими влезе във входа, а аз останах да паркирам колата и когато минах пред блока, нещо в тъмното се размяука на пожар и наближаваше към мен. Появи се някакво малко и невзрачно коте, на което дори и в тъмното си личеше, че е в много окаяно състояние.
                                                                                                           Следва продължение...