„- Аз съм леберал, от лебералната партия -
пояснява той, - ама сегиз-тогиз удрям по едно кръстене, то не е зле, хора
сме... ”
„Запуши бай
Ганьо и почна с наслаждение да сърба кафето. Ето кое се казва сърбане!... Да се
намираш в таквози приятно настроение, да минеш с един събеседник цели часове,
да си в стая, дето никой няма да чуе какво приказваш, па и да чуе, няма да те
разбере - при тия благоприятни условия да се сдържиш и да не заприказваш за
политика, това е вън от силите на бай Ганя. Не може да се сдържи той, изля си
душата:
- А бе,
бай Иречек, я ми кажи твоя милост леберал ли си, консерватор ли си? Май-май, че
си консерва, както виждам. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните,
нито другите, ама хайде, да не им остане хатъра... Знайш, алъш-вериш е то, не е
шега... Па да ти кажа ли правичката... (Тука дали няма някой да ни подслушва?)
Да ти кажа ли правичката?- И едните, и
другите са маскари!... Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!...
Ама какво да сториш? Не се рита срещу
ръжена!... Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата - не може.
Не си ли с тях - спукана ти е работата!
”
„Всички са маскари” е класическа логическа заблуда от типа „избирателно
опровергаване на твърдения”, специален случай „вадене от контекст”. Идеята и е
да се извади едно твърдение от обкръжаващата го среда (изваждане на един ред от
цяла страница текст например), като по този начин то придобие различно
значение. Това не е формално нарушение на правилата на разсъждение, а тяхна груба
манипулация.
Цитираният текст показва как Бай Ганьо, който
предварително е заявил, че е либерал,
внезапно установява, че Константин Иречек е от другия лагер – консерватор.
Тогава той заявява, че „И едните, и
другите са маскари”, за да заличи разликата между него и Иречек. „Не се рита срещу ръжена”. Очевидно той
гледа на политическите възгледи като средство за пряко печелене на пари и не
разбира идеологията нито на едните, нито на другите – „И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите , но
хайде да не им скърша хатъра”. Това неразбиране на идеологиите се
трансформира логически в тяхното отричане, което е и смисълът на „И едните, и другите са маскари”. Бай
Ганьо не разбира принципите на
политиката, отрича ги, търси личната
изгода от нея и именно затова твърди знаменателната фраза, признавайки именно
себе си като „маскара”. Целта е
всички да са еднакви, за да може да пробута себе си.
Да обобщим: Фразата, неточно цитирана като „Всички са маскари” е казана от политически
опортюнист без ценностна система, нещо повече – човек, който отрича ценностните
системи. Фразата има еднозначна цел – да прикрие неговата безпринципност, като
направи всички други да изглеждат като него.
Извод. Какво ни говори това за хората,
подкрепящи това твърдение – това са съвременните Бай Ганьовци – безпринципни,
лъжливи, крадливи. Заявлението, че „всички са маскари” повтаря идеите на Бай
Ганьо, защото именно мошениците приказват, че всички са мошеници, само така
могат да свършат работата си.
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=169&WorkID=4680&Level=3