Преди време не ни трябваше план от рода на:
"Къде ще ходим довечера?"
Нямаше нужда да ходим някъде специално беше достатъчно просто да се видим.Кръчмите средна ръка даже и не бяха достъпни за нас.То какви ти кръчми или кафета като човек има в джоба 5 лева до по- следващият месец,но и това не беше пречка.Какво толкова казвахме нали сме заедно и хуквахме из цяла София.Имаше толкова забваления.Е не,че бяха кой знае какво но разходките в парковете или в квартала бяха супер.И двамата не млъквахме с часове.И двамата се чуствахме добре.После се появиха и парите.Те не бяха нищо повече от средство за разплата и нови забавления.После дойде и недоверието ...и всичко започна да си отива.... ей така...
Вече не може да се видим,ако аджеба не сме измислили какво ще се прави.Сега се замислям,че действието е станало по-важно от същесвтителното... Кофти даже и не бях се сещал за това...
Вече важните не сме ние,а за какво сме се видели.Какво ще правим? Какво ще свършим? Къде ще ходим? SHIT....
Вече няма споделяне на съкровените малки "тайни".Даже не си и казваме кой какво е намерил в интернет.Вече се крием кой в кой форум или клуб влиза.Всичко се е свело до действието... какво ще правим?

Въобще вече познаваме ли се?