Неудобната истина е филм на Ал Гор за глобалното затопляне. Не че не сме чували и преди за парников ефект, въглеродни емисии и други подобни. Не, това, което мен лично ме учудва е, че Ал Гор си е поставил за цел да убеди американската общественост, че има проблем... Защото се оказва, че прекалено много хора смятат, че всичко е наред.

Филмът е доста смислен между другото. Макар в продължение на един час да се цитират предимно цифри и факти, картината би трябвало да стане ясна дори и на най-големия скептик. Уви, това не е така.

Не знам защо на хората, които призовават да спрем и да се замислим какво се случва с природата на планетата ни, се гледа с насмешка. Смята се, че това са хора, които няма с какво друго да се занимават, та са опрели да спасяват света и т.н. 

Както зависи от всеки един човек поотделно, така зависи и от управлението на държавите като цяло да направят нещо. Ето например очаква се Европейският съюз  да приеме споразумение за намаляване на нивата на въглеродния двуокис.

Защо тогава в България все още думата природозащитна организация е нещо като мръсна дума, и защо се смята, че намаляването на защитените територии ще доведе едва ли не до икономическо убийство на тези територии, които можели така прекрасно да се развият, ако бъдело разрешено да се строи на тях...? Защо на никого не му пука за изсичането на горите и за още много други неща, свързани с екология? Защо и тук никой не признава, че има проблем?

Ще повторя отново само едно нещо - парите не могат да се ядат.